ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
от Лиса Брокман
Гари и аз излизахме на срещи. Бидейки мормон, аз не биваше да излизам с хора, които не са мормони. А Гари – новороден християнин, знаеше, че не е мъдро да излиза с мен. Но връзката помежду ни беше по-силна от вярванията и убежденията ни и те нямаха силата да ни държат далеч един от друг по онова време. И двамата бяхме спортисти, живеехме бунтарски и бяхме невероятно привлечени един от друг.
Излизахме само от месец, когато той ненадейно ме попита: „Откъде знаеш, че Църквата е истинската?“ Въпреки, че въпросът му ме изненада, аз бях въоръжена с готов отговор: „Защото съм се молила за това и почувствах огън в гърдите си, което бе потвърждение, че това е истинската църква.“ Гари отговори: „Но как можеш да повериш своята вечна съдба на едно емоционално преживяване?“ Като мормон аз не знаех никаква друга парадигма за определяне на истината. Огънят в гърдите, предизвикан от Святия Дух, винаги е бил моето мерило за разбиране на истината.
Гари продължи с няколко други въпроса: „Откъде знаеш, че Джоузеф Смит е истински Божий пророк?“ „Откъде знаеш, че Книгата на Мормон е Божието Слово?“ „Можеш ли да защитиш тезата, че Книгата на Мормон е исторически достоверна?“
Всеки основателен въпрос водеше към друг такъв и в този процес аз разбрах, че не мога да защитя вярванията си и това, което винаги ми се е струвало като твърда духовна основа под краката ми, бързо се оказа плаващ пясък. Всеки мой вътрешен инстинкт бе да избягам от разговора.
През целия следващ месец нашият разговор не ме оставяше. Да оспорвам доктрината на Мормонската църква би било предателство по отношение на моите родители, на моята църква, моята общност и на семейството ми за пет поколения назад. Докато растях, моите учители ме учеха, че аз съм потомство на Небесен Баща и Небесна Майка в един предшестващ свят, което ми дава божествена природа. Трябваше да стана достойна, за да се омъжа в нашия Мормонски храм, което щеше да ми подсигури вечен живот в най-горното от трите небеса, наречено Ангелско Царство. Там аз щях да бъда издигната до равнището на „богиня“1 и заедно с моя съпруг - „бог“, щяхме да раждаме духовни деца през цялата вечност. Това беше моят житейски път.
Имаше безброй стандарти, които трябваше да спазвам през целия ден: да се въздържам от неприлични думи, да пазя целомъдрие, да спазвам Словото на мъдростта (да не употребявам кафе, чай, тютюн), да плащам пълен десятък, да посещавам редовно църквата, да участвам в младежки дейности и да пазя ума си чист.
Един добродетелен живот бе предпоставка за близостта на Святия Дух, както и за получаване благословенията на Храмовите обреди2. Стандартът бе да се покорявам на Бога „по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“.
Бях съвсем наясно, че си имам тъмна страна, която се проваляше в добродетелта. Но в мормонството няма място за тъмни страни. Единственото позволено е да си напълно достоен. Срамът винаги се прокрадваше, очаквайки моите неминуеми провали.
Напрежението и срамът от това, да спазвам мормонските закони, се усилиха паралелно със съзряването ми. След като устоявах в продължение на няколко години, накрая се впуснах в удоволствията на живота с голяма страст. Знаех, че един ден ще успея „ да изтрия всичко“ и ще се омъжа за мормон в Храма.
Срещите ми с Гари доведоха до неизбежни религиозни разговори. Въпросите се трупаха и затова накрая се съгласих да изучавам Библията заедно с него. Наивно вярвах, че всичко в Библията има връзка с моята мормонска доктрина и я подкрепя. Вярвах, че все пак съм християнка. Отне ми само едно библейско изучаване с Гари, за да разбера, че моите предположения са неправилни. Това ме вкара в емоционална „въртележка“. Доктриналните разминавания ме изнервяха.
Всяко последоващо изучаване предизвикваше още по-голям стрес, тъй като бях шокирана да открия някои много важни различия... кой и какво точно е Бог, кои сме ние като хора, как „се класираме“ за вечността, и т.н.
Едно от твърденията в Библията, което наистина ме разпали, беше: „Бог е дух и онези, които Му се покланят, трябва с дух и истина да се покланят“3. Ядосано заразпитвах Гари: „Как е възможно Бог да е дух? Та това би го направило невидим.“ Мислех си, че всеки човек вярва това, което мормоните вярват - че Бог има плът и кости. С Гари вече бяхме в режим „война“, а едва бяхме започнали библейското изучаване.
Гари ми показа много твърдения в Библията, които ясно заявяват, че Бог винаги е съществувал като Бог, всемогъщ, всезнаещ, съвършен и свят, през цялата вечност. Той не се променя. И отново тази новина предизвика дълбока реакция у мен, породена от страх и усещане за абсурдност.
Моят Мормонски бог е бил някога човек, който чрез своите дела е бил издигнат до нивото на божественост - нещо, към което и аз се стремях. Учителите в моето неделно училище ме бяха научили на една мантра, която един от църковните пророци, Лоренцо Шоу, бе измислил: „Какъвто е човекът днес, Бог някога е бил. Какъвто е Бог сега, човекът може да бъде един ден“4.
Бях обзета от страх, че ако достигна до извода, че мормонството не е вярно, ще стана отстъпник. Ще бъда пратена в изгнаничество от моята общност, а вероятно и от собственото ми семейство. А след смъртта ми моята съдба ще бъде вечност във Външната тъмнина, заедно с убийците. Колкото и да мразех, че е така, докато четях Библията и Мормонските писания, не можех да отрека, че те съдържат различни доктрини. Исках да знам чии вярвания са истината.
Докато правих проучвания и водех спорове с Гари, няколко проблема ме безпокояха. Открих, че няма археологически доказателства, подкрепящи Книгата на Мормон. Няма исторически факти, които потвърждават етническите групи описани там, нито географските места, където се случват историите. В същото време има съществени археологически доказателства в подкрепа на местата и събитията от Библията. Също така се чудех, къде е гласът на Исус в Мормонските писания? Защо няма нито генетични, нито исторически доказателства в потвърждение на идеята, че местните американци произхождат от Израел?
Исках още да знам кой е Исус, според собствените му твърдения. Какво казва самият той за себе си? Ако Исус не е мой брат, тогава кой е Той? Ако Неговата смърт не заменя автоматично моята грешна природа с божествена такава, тогава какво всъщност извършва тя? Колкото повече четях Библията, толкова по-ясно виждах, че Исус е Бог – този факт нямаше как да бъде избегнат. Той самият твърди това.
Докато Гари и аз изследвахме и обсъждахме библейските пасажи, аз в крайна сметка се съгласих с това, което Библията твърди, че моята природа не е божествена, а греховна. Това всъщност ми донесе облекчение, защото най-накрая вече имах обяснение на тъмната страна вътре в мен. Започвах да разбирам, че Бог ме обича, наистина ме обича, и че ме е създал да имам любящи взаимоотношения с Него. Аз сама бях направила себе си богиня и затова естествените наклонности на сърцето ми бяха егоистични - да служа на себе си с цел собственото си издигане. Дори и опитите ми да изпълнявам всички изисквания бяха насочени към собствената ми слава и божественост.
Библията е съвсем ясна в своите твърдения: “...когато се яви благостта на Бога, Нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост... чрез Исус Христос, нашия Спасител...“5. Гари също ми показа и следното в Библията: „Защото по благодат сте спасени, чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“6.
Щях ли да повярвам в смъртта на Исус на кръста за моите грехове и да получа Неговата прошка - дарът на спасението, и да започна взаимоотношения с Него? Ако го направех, Бог ми обещаваше, че никога няма да ме изостави, а ще живее винаги в мен чрез Святия Си Дух, във всеки един момент. Щях да имам сигурност в Бога и да се наслаждавам на живота в Неговото царство.
След 10 месеца на изучаване и проучвания стигнах до заключението, че Библията, нейните учения и Богът, разкрит в Библията, са истината. Все пак обаче, изпитвах и ужас от перспективата да оставя мормонството и как това щеше да засегне моите връзки и семейството ми. Бях изпълнена с напрежение, защото колкото и близо да бях, до това да повярвам в Него, все още бях озадачена относно Неговата природа. Ясно виждах, че има само един Бог, и че по някакъв начин Той се изявява в три личности. Някак си Бог Отец, Бог Син и Бог Святият Дух бяха една личност. „Боже, помогни ми да Те разбера достатъчно, за да мога да Ти се доверя“, Го молех аз.
И тогава внимателно, нежно, все едно ми се отвори един прозорец към друга реалност – даде ми се нещо като видение. Както пишеше в Откровение, 4-та глава в Библията, можах да си представя Исус на трона, а присъствието на Бог Бащата и на Святия Дух обгръщаха това, което изглеждаше като море от хора пред този трон. Всички те Го славеха и Му се покланяха ниско, прогласявайки: „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, който беше, който е и който ще бъде.“ Този Триединен Бог не беше нещо, което аз можех да обясня. И все пак бях поразена от великолепната реалност, че един Бог, който е съвършено „друг“, различен, копнее да бъде приятел с мен. „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, който беше, който е и който ще бъде.“ Бях обзета от страхопочитание към Бога за първи път в живота си. Той е непроменим, винаги е бил Бог и винаги ще бъде Бог. И най-важното, Той е любов.
Докато лежах по лице в леглото си, проливах сълзи, че изкривената ми представа за Него е довела до това, да се покланям на себе си, на хората в живота ми, на талантите ми и на много други сътворени неща, вместо на Него. Със сълзи на тъга и радост думите просто се сипеха от мен: „Боже, няма друг Бог, освен Теб. Ти си свят, а аз не съм. Моля те, прости греховете ми. Ела в живота ми. Благдаря ти, че Ти си любов. Благодаря ти, че си верен и че никога няма да ме изоставиш. В името на Исус Христос.“ Бях се мъчила и борила с Гари и с Бога девет изтощителни месеца и сега най-накрая в душата ми настъпи мир. Бях напълно и безусловно обичана. Вечният живот бе започнал за мен и никога нямаше да свърши. Бог ми беше дал нова идентичност – на обикната от Него.
Въпреки това, установих, че се намирам в състояние на напрежение между стария ми живот, който бе напълно егоцентричен, и този нов живот, който ме зовеше към това, да имам свободата да обичам Бог и другите. Макар че бях открила Бог и бях започнала взаимоотношения с Него, осъзнах, че навиците, които бях формирала, се бяха превърнали в пристрастявания. Продължих да ходя по купони, както редовно правех, но това вече не ми доставяше удоволствие както преди.
Когато се събудих на сутринта след цяла нощ купонясване, усетих нещо, което преди не бях преживявала. Чувствах угризение и неудовлетвореност. Не усещах вече срам, а по-скоро дълбоко убеждение, че има друг вид живот, който би ми донесъл радост.
В продължение на 14 месеца живях в същия този ритъм, чудейки се дали Бог ще стане нетърпелив и ще се откаже от мен. И въпреки това, моето чудене винаги бе посрещано с нежно напомняне чрез пасаж от Библята, където Бог казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“7.
Чувствах се, сякаш Бог беше точно до мен и ми прошепваше Своите истини: „Сега вече няма никакво осъждение за онези, които са в Исус Христос“8.
Дойде моят 21-ви рожден ден и питиетата се лееха свободно. Изпих набързо четири шота и осем бири с обичайното си намерение да се напия. Питиетата нямаха никакъв ефект, дори не се замаях леко. В резултат на това тази нощ се почувствах, сякаш съм излязла от тялото си. В трезвото си състояние аз всъщност не се забавлявах. Чувствах се, сякаш преследвах нещо недосегаемо и не можех да го стигна, въпреки смелите ми опити.
Когато се прибрах у дома, извиках към Бог: „Аз повече не искам това пристрастяване да владее живота ми. Безпомощна съм да се променя. Нуждая се Ти да премахнеш жаждата ми за алкохол. Искам да съм свободна. Нуждая се Ти да премахнеш зависимостта ми от момчетата, която определя моята идентичност. Би ли ми дал куража да бъда сама с теб? Имам нужда да изчистиш ума ми и да го направиш нов.“
Когато се събудих на следващата сутрин, моментално усетих дълбока промяна в себе си. Знаех, че зависимостите, които изсмукват живота ми, вече нямат власт над мен, а на тяхно място усещах дълбок мир. Сякаш Бог ми беше направил сърдечна трансплантация. На мястото на легализма и срама е един Бог, който е реален, чиято любов е безусловна, и който никога не ни изоставя, независимо от многото начини, по които търсим живот и удовлетворение извън Него.
Исус е казал за тези, които вярват в Него: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“9. (За повече информация относно Исус Христос, моля вижте статията Исус Бог ли е?.) Бог, който винаги е съществувал, който е създал всичко, ни обича много повече, отколкото можем изобщо да си представим. Той ни кани да започнем взаимоотношения с Него, за да познаваме Неговата любов. Той я предлага свободно на всеки, който отиде при Него.
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Бележки: (1) Използваният език беше, че ще станем богове. Преведох това на богиня, защото тогава бях момиче. Мормонският език също се отнася до жени, които се издигат в кралици и висши свещеници на своите съпрузи, които са техните богове. Какъвто и да е терминът, те твърдят, че ние ще се издигнем в божество. (2) “Virtue,” The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, accessed January 30, 2019, https://lds.org/young-women/personal-progress/virtue. (3) Йоан 4:24 (4) churchofjesuschrist.org/study/manual/gospel-topics-essays/becoming-like-god (5) Тит 3:4-6 (6) Ефесяни 2:8,9 (7) Евреи 13:5 (8) Римляни 8:1 (9) Йоан 8:32 (10) Части от тази статия са адаптирани от книгата на Лиса Брокман: "Out of Zion: Meeting Jesus in the Shadow of the Mormon Temple"
