ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
oт Пол Е. Литъл
Не е възможно да знаем със сигурност дали Бог съществува и кой е той, ако не поеме инициативата и разкрие себе си.
Трябва детайлно да разгледаме историята, за да видим дали има някакви улики за Божествено откровение. Намираме една такава ясна улика. В едно неизвестно селце в Палестина, преди 2000 години, едно Дете се ражда в ясла. Днес целият свят все още чества раждането на Исус и то с основание. Животът му променя курса на историята.
Библията ни казва за Исус, че „обикновените хора го слушаха с удоволствие“ и „поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници“1.
Скоро обаче става ясно, че Той прави шокиращи изказвания за себе си. Започва да се определя като много повече от забележителен учител или пророк. Започва ясно да заявява, че е Бог. Исус прави самоличността си основата на неговото учение.
Най-важният въпрос, който задава на тези, които го следват, бил: „Кой съм Аз?“ Когато Петър отговаря: „Ти си Христос, Син на живия Бог“2, Исус не е шокиран, нито укорява Петър. Напротив, хвали го!
Исус често споменава „Моя Отец“ и слушателите му напълно разбират въздействието на думите му. Библията казва: „Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога“3.
По друг повод Той казва: „Аз и Отец едно сме“. Веднага религиозните водачи искат да го убият с камъни. Той ги пита за кои от добрите му дела искат да го убият. А те му отговарят: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“4.
Исус ясно претендира сили, които има само Бог. Веднъж той казва на един човек, който е парализиран: „Синко, прощават ти се греховете“. Религиозните водачи реагират незабавно. „Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“ Исус им казва: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?“
Исус продължава: „Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си“. И човекът веднага бива излекуван за тяхно учудване.
Исус също прави изказвания като тези: „Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно“5 и „Аз съм светлината на света“6. И много пъти казва, че ако някой повярва в Него, Исус ще му даде вечен живот. „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат“8.
В най-сюблимния момент, когато животът на Исус бива в опасност заради тези твърдения, първосвещеникът го пита без заобикалки: „Ти ли си Христос, Син на Благословения?“
„Аз съм“, отговяря Исус. „и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци“.
Първосвещеникът раздира дрехите си. „Каква нужда имаме вече от свидетели?“, пита той. „Чухте богохулството“9.
Толкова близка била връзката на Исус с Бог, че приравнил отношението на човек към Него с отношението на човек към Бога. Следователно, да познаваме Него, значи да познаваме Бог10. Да видим Него, значи да видим Бог11. Да вярваме в Него, значи да вярваме в Бог12. Да приемем Него, значи да приемем Бог13. Да мразим Него, значи да мразим Бог14. И да почитаме Него, значи да почитаме Бог15.
Въпросът е, казвал ли е Исус истината?
Може би Исус е лъгал, когато е казвал, че е Бог. Може би е знаел, че не е Бог, но умишлено е лъгал слушателите си. Но има проблем в този аргумент. Дори и тези, които отричат неговата божественост, твърдят, че той е велик морален учител. Исус трудно би могъл да бъде велик морален учител, ако за най-значимото от неговото учение - самоличността му - е бил преднамерен лъжец.
Друга възможност е Исус да е бил искрен, но да се е самозалъгвал. В днешната култура имаме название за човек, който се мисли за Бог - умствено увреден. Но когато се вгледаме в живота на Христос не виждаме улики за лудост и нередност, които се срещат при душевно болния човек. Вместо това откриваме възможно най-голямото спокойствие в моменти на натиск.
Трета възможност е през трети и четвърти век Неговите ентусиазирани последователи да са поставили думи в устата му, които той би бил шокиран да чуе. Ако се беше върнал тогава, той веднага щеше да откаже да се отъждестви с тях.
Тези възможности обаче не издържат. Съвременната археология потвърждава, че четирите биографии на Христос са били написани в рамките на живота на хора, които са видели, чули и следвали Исус. Тези евангелски свидетелства съдържат конкретни факти и подробности, потвърдени от тези, които са били очевидци на Исус.
Покойният Уилям Олбрайт, световноизвестен археолог от университета „Джон Хопкинс“, заяви, че няма причина да се смята, че някое от Евангелията е написано по-късно от 70 г. сл. Хр. Ранното датиране на Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан е причината те да получат такова разпространение и влияние.
Исус не е бил лъжец, психично болен или измислен образ, несъответстващ на историческата реалност. Единствената възможна алтернатива е, че Исус е бил съзнателно честен, когато е казвал, че е Бог.
Всеки може да прави твърдения. Имало е и други, които са твърдели, че са Бог. Аз мога да твърдя, че съм Бог, вие можете да твърдите, че сте Бог, но въпросът на който трябва да отговорим, е: „Как ще обосновете твърдението си?“. В моя случай няма да ви отнеме повече от пет минути, за да опровергаете твърдението ми. Вероятно няма да ми отнеме много повече, за да опровергая и вашето.
Но когато става въпрос за Исус от Назарет, това не е толкова просто. Той има основанията да подкрепи твърденията си. Той казал: „макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца“16.
Неговият морален характер съвпада с твърденията му. Качеството на живота му е такова, че е в състояние да предизвика враговете си с въпроса: „Кой от вас Ме обвинява в грях?“17 Посрещан е с мълчание, въпреки че питал онези, на които им се е искало да посочат недостатък в характера му.
Четем, че Исус е изкушаван от Сатана, но ниога не чуваме за изповядване на грехове от негова страна. Той никога не поиска прошка, но казва на последователите си да го правят.
Тази липса на каквото и да е чувство за грях от страна на Исус е учудваща с оглед на факта, че е напълно противоположна с опита на светците и мистиците през вековете. Колкото по-близо мъже и жени са се приближавали към Бога, толкова повече са виждали собствения си провал, поквара и недостатъци. Колкото по-близо някой е до светлината, толкова повече осъзнава нуждата да се очисти.
Учудващо е също, че Йоан, Павел и Петър, които били обучени от най-ранна детска възраст да вярват във всеобхватността на греха, говорят за безгрешността на Христос: „Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му“18.
Дори Пилат, който осъжда Исус на смърт, пита: „Че какво зло е сторил?“ След изслушване на тълпата, Пилат стига до заключението: „Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте“. Тълпата безмилостно иска Исус да бъде разпънат (за богохулство; за твърдението, че е Бог). Римският стотник, който помага при разпъването на Христос, казва: „Наистина тоя беше Син на Бога“19.
Исус непрекъснато демонстрира своята сила и съчувствие. Той прави куците да ходят, слепите да виждат и изцелява страдащите от различни болести.
Пример за това е един човек, който е сляп от раждането си. Всички го познават като просяка, който седи пред храма. Но Исус го изцелява. Когато фарисеите питат просяка за случилото се, той казва: „Едно зная, че бях сляп, а сега виждам“. Той е изумен, че религиозните лидери не припознават този Лечител като Син на Бога. „От века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек“20, казва той. За него доказателството е очевидно.
Исус също показва свръхестествена сила над самата природа. Той заповядва на бушуваща буря в Галилейско море да утихне. Тези в лодката поразени питат: „Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“21. Исус превръща вода във вино по време на една сватба. Нахранва голяма тълпа от 5000 души, като започва с пет хляба и две риби. Връща към живота единствения син на опечалена вдовица, като го възкресява от мъртвите.
Лазар, приятел на Исус, умира и бива погребан в гробница за четири дни. Но Исус казва: „Лазаре, излез вън!“ и го възкресява от мъртвите, на което стават свидетели много хора. Най-удивителното е, че враговете му не отричат това чудо. Вместо това, те решават да го убият. „Ако го оставим така“, казват те, „всички ще повярват в Него“22.
Най-голямото доказателство за божествеността на Исус е неговото възкресение. Пет пъти по време на живота си Исус ясно предсказва по какъв специфичен начин ще бъде убит и заявява, че три дни по-късно ще възкръсне от мъртвите.
Със сигурност това е най-голямото изпитание. Това е твърдение, което може лесно да се провери. Или ще се случи, или не. Или ще потвърди казаното от него или ще го унищожи. И възкресението на Исус от мъртвите или ще потвърди, или ще направи за смях твърдения като:
„Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“23
„Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“24
За тези, които вярват в него: „Аз им давам вечен живот...“25
И според собствените му думи, Исус предлага това доказателство: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще го убият; и след като го убият, подир три дни ще възкръсне“26.
Ако Христос е възкръснал, тогава всичко, което ни предлага, той може и да изпълни. Това означава, че той наистина може да прощава греховете, да дава вечен живот и да ни напътства в живота ни на тази земя. Бидейки Бог, за нас той вече е познат, и ние можем да откликнем на поканата му да познаем него и любовта му към нас по един дълбоко личен начин.
От друга страна, ако Христос не е възкръснал от мъртвите, християнството няма никаква обективна обоснованост или истинност. Всичко е измама. Исус е бил просто човек, който вече е мъртъв. Мъчениците, които са отивали с песен на уста при лъвовете и съвременните мисионери, които са дали живота си, за да донесат това послание на други, са били клети заблудени глупаци.
Нека погледнем доказателствата за възкресението на Исус.
Имайки предвид всички чудеса, които извършва, Исус лесно би могъл да избегне кръста, но избира да не го направи.
Преди да бъде арестуван, Исус казва: „Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам...и имам право пак да го взема“27.
По време на ареста му, Петър, приятел на Исус, се опитва да го защити. Но Исус му казва: „Повърни ножа си на мястото му...Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?“28. Той притежава такава власт на небето и на земята. Исус доброволно отива на смърт.
Смъртта на Исус представлява публична екзекуция на кръст - често срещана форма на мъчение и смърт, използвана от римската управа в продължение на векове. Обвинението срещу Исус е за богохулство (за твърдение, че е Бог). Исус казва, че е за да заплати за нашите грехове.
Исус е бит с камшик с метални или костни краища. Корона от дълги тръни е забита в черепа му, за да бъде подигран. Принуден е да ходи до хълма за екзекуция извън Йерусалим. Поставен е върху дървен кръст, прикован с гвоздеи върху китките и стъпалата му. Той виси там докато най-накрая умира. Меч е забит в ребрата му, за да потвърди смъртта му.
Тялото на Исус е свалено от кръста и увито в ленено платно, покрито с лепкави билки. Тялото му е поставено в масивна скална гробница, където един много голям камък е търкулнат, за да затвори входа.
Всички знаят, че Исус казвал, че ще възкръсне от мъртвите след три дни. Затова поставят стража от обучени римски войници пред гробницата. Също така поставят официален римски печат от външната страна на гробницата, обявявайки я за държавно имущество.
Въпреки всичко това, три дни по-късно големият камък, който по-рано запечатвал гробницата, е намерен на склон недалеч от гроба. Тялото го няма. В гробницата е намерено само лененото платно, но без тялото.
Важно е да се отбележи, че и критиците, и последователите на Исус са съгласни, че гробът е бил празен и тялото е липсвало.
Най-ранно разпространеното обяснение е, че учениците открадват тялото, докато стражата спи. В това няма много смисъл. Пазачите са крайно добре обучени римски войници и заспиване по време на дежурство се наказва със смърт.
Освен това, всеки един от апостолите (самостоятелно и на различни географски местоположения) е измъчван и убит мъченически за разгласяването, че Исус е жив, възкръснал от мъртвите. Мъже и жени са готови да умрат за това, което смятат за истина, въпреки че всъщност може и да не е. Но няма да умрат за това, което знаят, че е лъжа. Ако някога човек казва истината, то е на смъртния си одър.
Може би властите преместват тялото? Все пак те разпъват Исус, за да спрат хората да вярват в него. Това също е слаба възможност. Ако са имали тялото на Христос, те биха могли да го изложат на показ по улиците на Йерусалим. С един замах те успешно биха потушили християнството в самия му зародиш. Това, че не го правят, носи красноречивото свидетелство за факта, че не са имали тялото.
Друга теория е, че жените (първите, които виждат празната гробница на Исус), объркани и обзети от скръб, пропускат пътя си в сумрака на утринта и отиват на грешен гроб. В своето нещастие те си въобразяват, че Христос е възкръснал, защото гробът е празен. Но тогава възниква въпросът, ако жените отиват на грешен гроб, защо първосвещениците и другите врагове на вярата не отиват на правилния гроб и не изваждат тялото?
Още една друга възможност е тази, която някои наричат „теорията за припадъка“. Според тази гледна точка Христос всъщност не е умрял. Погрешно е съобщено, че е мъртъв, но всъщност е припаднал от изтощение, болка и загуба на кръв, а в прохладата на гроба се съживява. (Тук ще трябва да се пренебрегне факта, че е прободен с копие, за да се потвърди смъртта му от медицинска гледна точка.)
Но нека приемем за момент, че Христос е погребан жив и припада. Възможно ли е да се вярва, че той би оцелял три дни във влажен гроб без храна, вода или някакви грижи? Щеше ли да има сили да се измъкне от погребалното платно, да избута тежкия камък от входа на гроба, да преодолее римските стражи и да ходи километри на крака, които са били прободени от гвоздеи? В това също няма много смисъл.
И все пак, празният гроб не е това, което убедило последователите на Исус в неговата божественост.
Само това не успява да ги убеди, че Исус действително е възкръснал от мъртвите, че е жив и че е Бог. Това, което ги убеждава, са няколкото пъти, в които Исус се появява при тях като човек от плът и кръв, храни се и разговаря с тях. На различни места, по различно време, пред различни хора. Лука, един от авторите на Евангелията, пише, че Исус „представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“29.
Да определим тези твърдения като халюцинации просто не върши работа. Една от причините е, че имаме разнообразие от места, времеви обхвати и хора. Но също така, за да може да имаме процес на халюциниране, човек трябва много силно да иска да вярва, че може да обективизира нещо, което наистина не съществува.
Например, една майка, чийто син е умрял, си спомня, че той се е връщал от училище всеки ден точно в 15:30 ч. Затова всеки следобед тя сяда пред входната врата и чака докато най-накрая не го вижда и не започва да разговаря с него. Тя е изгубила представа за действителността.
Някой може да си мисли, че точно това се случва и с учениците по отношение възкресението на Исус. Въпреки това се случва точно обратното. Те биват убедени, без оглед на волята и желанията им, че Исус е възкръснал от мъртвите.
И четиримата автори на Евангелията пишат, че Исус е физически жив. В един от случаите, когато Исус се явява на учениците си, Тома не е с тях. Когато му казват за това, той просто не може да повярва. Той решително заявява: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“.
Седмица по-късно Исус отново идва при тях и този път Тома присъства. Исус му казва: „Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. Тома отговаря: „Господ мой и Бог мой!“
Исус му казва: „Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали“30.
Христос придава цел и насока на живота. „Аз съм светлината на света“, казва той. „Който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“31.
Много хора не са наясно относно целта на живота като цяло и по-специално - за собствения си живот. Те сляпо опипват стаята на живота, търсейки ключа за осветлението. Всеки, който някога е бил в тъмна, непозната стая, познава чувството на несигурност. Когато светлината светне обаче, усещането за сигурност се появява. Така става, когато човек стъпи от тъмнината към светлината на живота в Христос.
Покойният Карл Густав Юнг казва: „Основната невроза на нашето време е празнотата”. Мислим си, че преживяванията, взаимоотношенията, парите, успехът, славата най-накрая ще ни дадат щастието, което търсим. Но винаги остава една празнина. Те не задоволяват напълно. Създадени сме за Бог и намираме удовлетворение само в него.
Исус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.“32
Можеш да започнеш близка връзка с него сега. Можеш да започнеш да познаваш лично Бог в този живот на земята и след смъртта във вечността. Ето Божието обещание към нас:
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“33
На кръста Исус пое нашите грехове върху себе си. Той избра да получи наказание за нашите грехове, така че те вече да не бъдат препятствие между нас и него. Поради това, че той изцяло заплати за греха ти, той ти предлага пълно опрощение и връзка с него.
Ето как можеш да започнеш тази връзка:
Исус казва: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“34.
Сега можеш да приемеш Исус Христос в живота си. Думите не са толкова важни. Важното е да откликнеш според това, което е направил за теб и това, което ти предлага. Можеш да се помолиш така: „Исусе, вярвам в теб. Благодаря ти, че умря на кръста за моите грехове. Моля те, прости ми и ела в живота ми сега. Искам да те познавам и следвам. Благодаря ти, че вече си част от живота ми и ми даваш връзка с теб. Благодаря ти.“
Ако си помолил Исус да дойде в живота ти, ще се радваме да ти помогнем да го познаваш по-добре. Можеш да използваш някоя от следните връзки по-долу.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Адаптирано от Know Why You Believe by Paul E. Little, published by Victor Books, copyright (c) 1988, SP Publications, Inc., Wheaton, IL 60187. Използвано с разрешение.
Източници: (1) Матей 7:29 (2) Матей 16:15-16 (3) Йоан 5:18 (4) Йоан 10:33 (5) Йоан 10:10 (6) Йоан 8:12 (7) Йоан 5:24 (8) Йоан 10:28 (9) Марк 14:61-64 (10) Йоан 8:19; 14:7 (11) 12:45; 14:9 (12) 12:44; 14:1 (13) Марк 9:37 (14) Йоан 15:23 (15) Йоан 5:23 (16) Йоан 10:38 (17) Йоан 8:46 (18) 1 Петър 2:22 (19) Матей 27:54 (20) Йоан 9:25, 32 (21) Марк 4:41 (22) Йоан 11:48 (23) Йоан 14:6 (24) Йоан 8:12 (25) Йоан 10:28 (26) Марк 9:31 (27) Йоан 10:18 (28) Матей 26:52,53 (29) Деяния 1:3 (30) Йоан 20:24-29 (31) Йоан 8:12 (32) Йоан 6:35 (33) Йоан 3:16 (34) Откровение 3:20
