ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
До каква степен можем да разчитаме на Бог да ни помогне? Дали въобще той е някой, към когото можем да се обърнем за помощ... както в моменти на кризи, така и когато всичко е спокойно?
Бог е Създателят на вселената, който копнее да го познаваме. Затова всички ние сме тук. Той желае да разчитаме на него и изпитваме неговата сила, любов, справедливост, святост и състрадание. Това е причината той да казва на всеки, който желае: „Ела при Мен.“
За разлика от нас, Бог знае какво ще се случи утре, следващата седмица, година и век. Той казва: „Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края“1.
Той знае какво ще се случи в света. Но по-важното е, че той знае какво ще се случи във вашия живот и може да бъде до вас, ако изберете да го включите в живота си. Той ни казва, че може да бъде наше „прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти“2. Ние само трябва да положим усилие искрено да го потърсим. Той казва: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце“3.
Това не означава, че тези, които познават Бога няма да преминават през трудности. Когато терористични нападения причиняват страдание и смърт, тези, които познават Бог, също ще изпитват това страдание. Но те ще имат мир и сила, които идват от Божието присъствие. Един последовател на Исус Христос обяснява това по следния начин: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени“4. Реалността ни показва, че ще преживяваме проблеми в този живот. Въпреки това, ако преминаваме през тях познавайки Бог, можем да реагираме по различен начин и със сила, която не идва от нас. Няма проблем, който да не може да бъде преодолян от Бог. Той е над всеки проблем, който ни застига и ние не сме оставени да се справяме сами с него.
Божието Слово ни казва, че „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на него“5 и че „Господ е близо при всички, Които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, слуша викането им и ги избавя“6.
Исус Христос казва на последователите си тези утешителни думи: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата“7. Ако наистина се обърнете към Бог, той ще се погрижи за вас така, както никой друг не би могъл и по начини, по които никой друг не е способен.
Бог е създал човечеството със способността да прави избори. Това означава, че той не ни насилва да имаме взаимоотношение с него. Той ни позволява да го отхвърлим и също така да вършим други зли дела. Той би могъл насила да ни накара да бъдем любящи. Той би могъл да ни накара да бъдем добри. Но тогава какво би било взаимоотношението ни с него? Това нямаше да бъде взаимоотношение, а принудително, напълно контролирано подчинение. Вместо това той ни дава човешкото достойнство, идващо от свободната воля.
Естествената ни реакция е да извикаме от дълбините на душата си... „Но Боже, как можа да допуснеш нещо толкова лошо да се случи?“
Как бихме искали Бог да се държи? Искаме ли да контролира действията на хората? В случай на терористично нападение, какъв брой жертви би било приемливо да допусне Бог?! Бихме ли се чувствали по-добре ако Бог позволи смъртта само на стотина души? Ще предпочетем ли Бог да допусне смъртта само на един човек? Обаче, ако Бог предотврати смъртта дори на един човек, тогава вече няма да имаме свободата да избираме. Хората избират да игнорират Бог, да му се противят, да вървят по собствените си пътища и да извършват безобразни дела против другите.
Тази планета не е безопасно място. Някой може да ни застреля. Или можем да бъдем блъснати от кола. Може да се наложи да скочим от сграда, атакувана от терористи. Има безброй други неща, които могат да ни се случат в тази сурова среда, наречена Земя – мястото, където волята на Бог не винаги се слуша. Въпреки това, не Бог е оставен на милостта на хората, а точно обратното. Ние сме оставени на неговата милост – за щастие! Това е Богът, който създава вселената с безбройните звезди, просто изричайки: „Да има светлина на небесния простор“8. Това е Богът, който казва че: „царува над народите“9. Той е неограничен в сила и мъдрост. Макар проблемите да изглеждат непреодолими в нашите очи, ние имаме невероятно способен Бог, който ни напомня: „Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?“10. По необясним за нас начин той е способен да поддържа свободата на грешните хора и все пак да постигне волята си. Бог ясно казва: „Намерението Ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което Ми е угодно“11. И в тези думи ние можем да намерим утеха - ако нашите животи са предадени на него. „Защото Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“12
Мнозина – всъщност всички ние - избираме да се отклоним от Бог и неговите пътища. Сравнявайки се с други, особено с някой терорист, ние можем да считаме себе си за хора, заслужаващи уважение, любящи хора. Но в неподправената искреност на сърцата си знаем, че, ако се изправим лице в лице пред Бога, ще бъде със съзнанието, че сме грешни.
Когато започнем да се обръщаме към Бога в молитва, не сме ли хванати натясно, прекъснати от усещането, че Бог е съвсем наясно с нашите мисли, действия и егоизъм? Ние, чрез нашия начин на живот и действията си, сме се отдалечили от Бога. Често живеем сякаш можем да управляваме живота си добре и без него. Библията казва: „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки от своя път“13.
Последствията? Нашият грях ни е отделил от Бог и влияе не само на този живот. Наказанието за греха е смърт, или да бъдем вечно отделени от Бог. Въпреки това, той е снабдил начин да бъдем простени и да го познаваме.
Бог идва на земята да ни спаси. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“14
Бог познава болката и страданието, с което се сблъскваме в този свят. Исус изоставя безопасността и сигурността на своя дом и идва в трудната среда, в която ние живеем. Исус се изморяваше, позна глада и жаждата, бóри се с обвинения от другите и бе отлъчен от семейството и приятелите си. Той преживява много повече от ежедневни трудности. Исус, Божият Син в човешка форма, доброволно поема всички наши грехове върху себе си и понася смъртното наказание. „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас“15. Той преминава през изтезания, умирайки от бавна и унизителна смърт от задушаване, разпънат на кръст, за да може ние да бъдем простени.
Исус предварително казва, че ще бъде разпънат на кръст. Той казва, че три дни след смъртта си ще се върне към живота, доказвайки че е Бог. Той не казва, че ще се прероди някой ден. (Кой би разбрал, ако наистина го бе направил?) Той казва, че три дни след погребението си ще се покаже физически жив на онези, които са станали свидетели на разпъването му на кръста. На този трети ден гробът на Исус е намерен празен и много хора свидетелстват, че са го видели жив.
Сега той ни предлага вечен живот. Ние не го заслужаваме. Това е подарък, който Бог ни предлага и го получаваме, когато го помолим да дойде в живота ни. „А Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“16. Ако се покаем за греховете си и се обърнем към Бог, можем да получим подаръка на вечен живот чрез Исус Христос. Много е просто. „Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот“17. Той иска да дойде в живота ни.
А какво да кажем за рая? Библията ни казва, че Бог „е положил и вечността в тяхното сърце“18. Може би това означава, че ние в сърцата си знаем как би изглеждал един по-добър свят. Смъртта на хората, които обичаме, ни убеждава, че нещо не е наред в този живот и свят. Някъде дълбоко в душите си знаем, че трябва да има много по-добро място за живеене, където да сме свободни от сърцеразбиващи трудности и болка. И без съмнение Бог има по-добро място, което ни предлага. Там ще цари напълно различен ред, където неговата воля ще бъде изпълнявана през цялото време. В този свят Бог ще обърше всяка сълза от очите на хората. Няма да съществуват тъгата, плачът, смъртта и болката19. И Бог, чрез Духа си, ще обитава в хората по такъв начин, че те никога вече няма да грешат20.
Терористичните атаки са достатъчно ужасяващи събития. Да откажем вечна връзка с Бог, която Исус ни предлага, би било по-лошо. Не само от гледна точка на вечния живот, но понеже няма друга връзка в настоящия, която може да се сравни с връзката с Бога. Той е целта в живота ни, нашият източник на утеха, нашата мъдрост във време на смут, нашата сила и надежда. „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него.“21
Някои казват, че Бог е просто патерица, но е несъмнен факт, че единствено на него можем да се подпрем.
Исус казва: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“22. За тези, които разчитат на Исус през техния живот, той казва, че градят живота си на скала. Каквато и криза да ви атакува в този живот, той може да ви направи да бъдете силни.
Можеш да приемеш Исус в живота си още сега. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име“23. Чрез Исус Христос можеш да се завърнеш при Бога. „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен”24. Исус предлага: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“25.
Сега можеш да помолиш Бог да дойде в живота ти. Можеш да го направиш чрез молитва. Молитвата означава да говориш откровено с Бог. Още сега можеш да се обърнеш към Бога като му кажеш нещо подобно с искрено сърце:
„Боже, в сърцето си съм се отдалечил от теб, но искам да променя това. Искам да те познавам. Искам да приема Исус Христос и неговата прошка в живота си. Не искам повече да бъда отделен от теб. Бъди Господ в живота ми от този ден нататък. Благодаря ти, Господи.“
Покани ли искрено Бог в живота си сега? Ако да, има много неща, които да очакваш. Бог обещава да направи настоящия ти живот много по-удовлетворен понеже вече го познаваш26. А къде е Бог? Той обещава да направи своя дом в теб27. И ти дава вечен живот28.
Без значение какво се случва в света около теб, Бог ще бъде до теб. Макар хората да не следват Божиите пътища, той е способен да използва ужасните обстоятелства и въпреки тях да изпълни своя план. В крайна сметка, Бог е в контрол на събитията в света. Ако ти принадлежиш на Бога, тогава можеш да се облегнеш на обещанието, че: „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“29
Исус Христос казва: „Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“30. Той обещава никога да не те разочарова нито да те изостави31.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) Исая 46:9 (2) Псалми 46:1 (3) Еремия 29:13 (4) 2 Коринтяни 4:8-9 (5) Наум 1:7 (6) Псалми 145:18-19 (7) Матей 10:29-31 (8) Битие 1:14 (9) Псалми 47:8 (10) Еремия 32:27 (11) Исая 46:10 (12) Яков 4:6 (13) Исая 53:6 (14) Йоан 3:16-17 (15) 1 Йоаново 3:16 (16) Римляни 6:23 (17) 1 Йоаново 5:12 (18) Еклесиаст 3:11 (19) Откровение 21:4 (20) Откровение 21:27; 1 Коринтяни 15:28 (21) Псалми 34:8 (22) Йоан 14:27 (23) Йоан 1:12 (24) Йоан14:6 (25) Откровение 3:20 (26) Йоан 10:10 (27) Йоан 14:23 (28) 1 Йоаново 5:11-13 (29) Римляни 8:28 (30) Йоан 14:27 и 16:33 (31) Евреи 13:5
