ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
от Джош Макдауъл
Копнеех да бъда щастлив. Исках да бъда един от най-щастливите хора в целия свят. Също така исках и смисъл в живота си. Търсех отговори на въпросите:
Но още повече копнеех да бъда свободен. Исках да бъда един от най-свободните хора в целия свят. Свободата за мен не беше просто да правя това, което искам да правя - всеки го може. За мен свободата означаваше да имам силата да правя това, което зная, че трябва да правя. Повечето хора знаят какво трябва да правят, но нямат силата да го правят. Затова започнах да търся отговори.
Изглеждаше, че почти всеки е част от някаква религия, затова направих очевидното и отидох на църква. Сигурно съм попаднал на грешната църква, защото това само ме накара да се чувствам по-зле. Ходех на църква сутрин, обед и вечер, но не ми помогна. Аз съм много практичен, така че когато нещо не работи го оставям. Затова се отказах от религията.
Започнах да се чудя дали отговорът не е в престижа. „Да бъда лидер, да приема някаква кауза, да се отдам на нея и да бъда популярен... това може да проработи“ - мислех си аз. В университета студентските лидери се правеха на важни. Затова се кандидатирах за президент на випуска от първокурсници и бях избран. Беше страхотно - всички ме познаваха, вземах решенията и харчех парите на университета, за да каня говорителите, които аз исках. Беше хубаво, но се износваше като всичко, което бях опитал. Събуждах се в понеделник сутрин (обикновено с главоболие заради предната вечер) и отношението ми беше: „Добре, остават още пет дни“. Просто „изтрайвах“ от понеделник до петък. Щастието се въртеше около три дни в седмицата - петък, събота и неделя. След това порочният цикъл започваше отначало.
Подозирам, че са малцина хората в университетите и колежите в страната, които са били по-искрени отколкото мен в опитите си да намерят смисъл, истина и цел в живота.
По това време забелязах малка група хора - осем студенти и двама преподаватели. Имаше нещо различно в техния живот. Изглежда, че знаеха защо вярват в това, в което вярват. Също така знаеха и къде отиват.
Забелязах, че те не само говореха за любовта – те участваха в нея. Сякаш живееха над обстоятелствата на университетския живот. Докато всички останали изглеждаха стресирани, те имаха спокойствие и мир, които не се дължаха на обстоятелствата. Изглежда притежаваха вътрешен, постоянен източник на радост. Бяха отвратително щастливи. И имаха нещо, което аз нямах.
Както повечето студенти, когато някой имаше нещо, което нямах, аз го исках. Затова реших да се сприятеля с тези интригуващи хора. Две седмици след това всички седяхме около една маса в стаята на студентския съвет - шестима студенти и двама преподаватели. Разговорът започна да се върти около Бог.
Те ме безпокояха и най-накрая погледнах към една от студентките - хубава жена (мислех, че всички християни са грозни), облегнах се на стола си (не исках другите да мислят, че ми е интерсно) и казах: „Кажи ми, какво промени живота ви? Защо животът ви е толкова различен от този на другите в университета?“
Тази млада жена трябва да беше изключително убедена. Тя ме погледна право в очите и каза две думи, които никога не съм очаквал да чуя като част от разрешението на даден проблем в университетските среди: „Исус Христос“.
Казах ѝ: „О, за Бога, не ми давай тези глупости. Омръзнало ми е от религията, омръзнало ми е от църквата, омръзнало ми е от Библията. Не ми давай тези глупости за религията“.
Тя отвърна: „Хей, не казах религия, казах Исус Христос“. Тя ми посочи нещо, което никога преди не съм знаел: християнството не е религия. Религията е, когато човек се опитва да намери своя път към Бога чрез добри дела; християнството е Бог, който идва при нас чрез Исус Христос, за да ни даде връзка със себе си.
В университетите сигурно има повече хора с погрешни разбирания за християнството отколкото навсякъде другаде по света. Преди време срещнах един асистент, който каза в семинар за завършващите студенти, че „всеки, който влиза в църква, става християнин“. На това аз отговорих: „Ако влезеш в гараж, това прави ли те кола?“. Бяха ми казали, че християнин е някой, който истински вярва в Христос.
Докато обмислях християнството, новите ми приятели ме предизвикаха да проуча интелектуално живота на Исус. Разбрах, че Буда, Мохамед и Конфуций никога не са твърдели, че са Бог, но Исус го е направил. Приятелите ми ме помолиха да разгледам доказателствата за божествеността на Исус. Те бяха убедени, че Исус е Бог в човешка форма, който умира на кръста за греховете на човечеството, че е погребан, че е възкръснал три дни по-късно и че днес може да промени живота на човека.
Мислех, че това е фарс. Всъщност мислех, че повечето християни са идиоти. Срещал съм някои. Понякога изчаквах някой християнин да заговори в аулата, за да мога да го разкъсам с въпроси и подигравки. Мислех си, че ако християните имат една-единствена мозъчна клетка, тя ще умре от самота.
Но тези хора ме предизвикваха отново и отново. Най-накрая приех предизвикателството им. Направих го от гордост, за да ги опровергая, мислейки си, че няма факти. Предположих, че няма никакви доказателства, които човек може да прецени и отсъди.
След месеци изследване, умът ми стигна до извода, че Исус Христос трябва да е този, когото твърди, че е. Това представляваше сериозен проблем. Умът ми ми казваше, че всичко това е вярно, но волята ми ме дърпаше в друга посока.
Разбрах, че да станеш християнин е доста смущаващо за егото. Исус Христос направи пряко предизвикателство към волята ми да му се доверя. Нека го перифразирам: „Ето стоя пред вратата и непрестанно хлопам; ако някой ме чуе, че го викам и отвори вратата, аз ще вляза“ (Откровение 3:20). Не ме интересуваше дали Христос е ходел по вода или е превърнал водата във вино. Просто не исках да ми разваля забавата от живота. Не можех да измисля по-добър начин да се съсипе добре прекараното време. И се намерих в положение, в което умът ми ми казваше, че християнството е истина, а волята ми бягаше от него.
Всеки път, когато бях около тези ентусиазирани християни, конфликтът започваше. Ако някога сте били около щастливи хора, когато вие сте нещастен, разбирате как могат да те дразнят. Те бяха така щастливи, а аз бях така нещастен, че буквално ставах и бягах от стаята на студентския съвет. Стигна се до там, че си лягах в десет вечерта и не заспивах до четири сутринта. Знаех, че трябва да го изкарам от ума си преди да полудея! Накрая, на 19 декември 1959 г. в 20:30 ч. по време на втората ми година в университета, умът и сърцето ми се свързаха – аз станах християнин.
През тази нощ се помолих за четири неща, за да затвърдя връзката си с Исус Христос, която оттогава промени живота ми. Първо му казах: „Господи Исусе, благодаря ти, че умря на кръста за мен“. След това казах: „Изповядвам нещата в живота ми, които не са ти угодни, и те моля да ми простиш и да ме очистиш“. После: „А сега, по най-добрия начин, който зная, отварям вратата на сърцето си и живота си и ти се доверявам като мой Спасител и Господ. Поеми контрола над живота ми. Промени ме отвътре навън. Направи ме човека, когото си ме създал да бъда“. Последното нещо, за което се помолих, беше: „Благодаря ти, че дойде в живота ми чрез вяра“. Това беше вяра, основавана не на невежество, а на исторически доказателства и Божието Слово.
Сигурен съм, че сте чували за редица религиозни хора, които разказват за техните свръхестествени преживявания. Е, след като аз се помолих, нищо не се случи. Съвсем нищо. И все още не са ми поникнали криле. Всъщност, след като взех това решение, се почувствах по-зле. Буквално почувствах, че ще повърна. Помислих си: „О не, в какво се забърка сега?“ Наистина почувствах, че се побърквам (и съм сигурен, че някои хора мислят, че това е така!).
Но във времето от шест месеца до година и половина разбрах, че не съм се побъркал. Животът ми беше променен. Веднъж участвах в дебат с ръководителя на катедрата по история в университета „Мидуестърн“ и му казах, че животът ми е променен. Той ме прекъсна с думите: „Макдауъл, да не се опитваш да ни кажеш, че Бог наистина промени живота ти в XX век? В кои области?“ След 45 минути той каза: „Добре, това е достатъчно“. Позволете ми да ви разкажа някои от нещата, които казах на него и на публиката в онзи ден.
Една от областите, в които Бог ме промени, беше моята неспокойност. Винаги трябваше да бъда зает с нещо. Разхождах се из колежа и мислите ми бяха като вихър от конфликти. Седнех ли да уча, не се получаваше. Няколко месеца след като взех решението да приема Христос в мен се появи някакъв вид душевен мир. Не ме разбирайте погрешно. Не говоря за липсата на конфликти. Това, което намерих в тази връзка с Исус, не беше липсата на конфликти, а способността да се справям с тях. Не бих заменил това за нищо на света.
Друга област, която започна да се променя, беше лошият ми нрав. Можех изключително бързо да се разгневя само някой да ме погледне „накриво“. Все още нося белезите от това почти да убия едно момче по време на първата ми година в колежа. Нравът ми беше такава част от мен, че съзнателно не се опитвах да го променя. Стигнах до кризисната ситуация да изгубя самообладание, когато открих, че тази част от характера ми си е отишла! Само веднъж за 14 години избухнах сериозно (и когато това се случи стигаше за около шест години!).
Има още една област, с която не се гордея. Но го споменавам, защото много хора имат нужда от същата промяна в живота си и аз намерих източника на тази промяна: връзката с Исус Христос. Тази област е омразата. Бях натрупал доста омраза в живота си. Тя не се проявяваше отвън, но изпитвах нещо като вътрешно угнетение. Дразнех се от хора, неща, проблеми.
Но мразех един човек повече от всеки друг на света: баща ми. Мразех го в червата. За мен той беше градският алкохолик. Всички знаеха, че баща ми е пияница. Приятелите ми си правеха шеги, когато той обикаляше центъра на града с олюляваща се стъпка. Те не мислеха, че това ме притеснява. Аз бях като другите хора – смеех се, но само външно. Но нека ви кажа, че вътрешно плачех. Имаше моменти, когато влизах в хамбара и виждах майка си толкова пребита, че не можеше да се изправи, лежаща в торта́ около кравите. Когато приятели идваха вкъщи, извеждах баща си, завързвах го в плевнята и паркирах колата около силозите. Казвахме на приятелите ни, че баща ми е трябвало да отиде някъде. Не смятам, че някой е мразил някого повече, колкото аз мразех баща си.
След като взех решението относно Христос, той влезе в живота ми и любовта му беше толкова силна, че взе омразата и я обърна наопаки. Бях в състояние да погледна баща си в очите и да кажа: „Татко, обичам те“. И наистина го имах предвид. С оглед на нещата, които бях направил, това го разтърси.
Когато се прехвърлих в частен университет преживях тежка автомобилна катастрофа. Откараха ме вкъщи с шина на врата. Никога няма да забравя как баща ми влезе в стаята и ме попита: „Сине, как можеш да обичаш баща като мен?“ Казах му: „Татко, преди шест месеца те презирах“. След което споделих с баща си изводите, до които стигнах относно Христос: „Татко, позволих на Исус Христос да влезе в живота ми. Не мога да го обясня напълно, но в резултат на това взаимоотношение намерих способността да обичам и да приемам не само теб, но и другите хора – такива каквито са.“
Четиридесет и пет минути по-късно изпитах едно от най-големите вълнения в живота си. Някой от собственото ми семейство, някой, който ме познаваше толкова добре - до степен, до която не можех да го заблудя относно себе си, ми каза: „Сине, ако Бог може да направи в живота ми това, което видях да прави в твоя, тогава искам да му дам тази възможност“. И в този момент баща ми се помоли с мен и се довери на Христос за прощаване на греховете му.
Обикновено промените се случват в продължение на няколко дни, седмици, месеци или дори година. Животът на баща ми се промени пред очите ми. Сякаш някой се протегна и превключи нещо в него. Никога не съм виждал толкова драстична промяна преди или след това. Баща ми докосна уиски само веднъж след това. Само го докосна до устните си и това беше всичко. Стигнах до едно заключение: връзката с Исус Христос променя живота.
Можете да се присмивате на християнството. Можете да му се подигравате и осмивате. Но то работи. То променя живота. Ако повярвате в Христос, започнете да наблюдавате вашето поведение и действия, защото Исус Христос се занимава с това да променя живота на хората.
Но християнството не е нещо, което можеш да налееш в главата на някого. Всичко, което мога да направя, е да ви кажа това, което знам. Все пак решението е ваше.
Може би молитвата, с която аз се помолих, ще ви помогне: „Господи Исусе, имам нужда от теб. Благодаря ти, че даде живота си на кръста за мен. Прости ми и ме очисти. В този момент те приемам като Спасител и Господ. Направи ме човека, когото си ме създал да бъда. В името на Христос. Амин.“
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Джош Макдауъл е международно известен говорител, автор и пътуващ представител на Campus Crusade for Christ. Той е написал повече от петдесет книги, включително класиките Не просто дърводелец и Доказателства, които изискват присъда.
