Нищо ли е нямало преди?

Размисли за началото на времето и произхода на вселената

Някога замисляли ли сте се за началото? „За какво говориш?“, ще попитате? Знаете – онова, което се е появило първо. Или каквото и да е, което е било тук първо, в най-ранния момент във времето. Някога напрягали ли сте си мозъка по този въпрос?

„Чакай малко“, ще кажете, „не е ли възможно в началото да е нямало нищо? Не е ли възможно преди безброй много години да е нямало абсолютно нищо?“. Това определено е теория, върху която да се замислим. Така че нека да я обмислим – но най-напред по пътя на аналогията.

Представете си, че имаме една голяма стая. Тя е напълно затворена и е с размерите на футболно игрище. Стаята е постоянно заключена и няма никакви врати или прозорци, нито някакви дупки по стените.

Вътре в стаята няма… нищо. Абсолютно нищо. Няма дори и частица от нещо. Никакъв въздух. Никакъв прах. Никаква светлина. Това е една херметично затворена стая, която е напълно тъмна. Но какво се случва после?

Да кажем, че целта ви е да вземете нещо – каквото и да е – от тази стая. Но правилото е: не можете да ползвате нищо извън тази стая за постигането на тази цел. Какво ще направите?

„Ами“, казвате вие, „ако се опитам на създам искра в стаята? Тогава там ще има светлина, макар и за момент. Това би могло да се окачестви като нещо.“ Може, но вие сте извън стаята, следователно това не ви е позволено.

„А ако се опитам да телепортирам нещо вътре, като в „Стар Трек“?“ И това не ви е позволено, защото ще използвате неща извън стаята.

Ето я отново дилемата: трябва да се опитате да вкарате нещо в стаята, използвайки само онова, което е там. А в случая - там няма нищо.

„Тогава“, предлагате вие, „някаква малка частичка от нещо просто ще се появи там вътре след известно време.“

В тази теория има три проблема: Първо – времето само по себе си не прави нищо. Разни неща се случват с времето, но не времето е това, което ги кара да се случват. Например, ако изчакате 15 минути да се изпекат сладки, не 15-те минути ги пекат, а високата температура във фурната. Ако ги оставите на плота за 15 минути, те няма да се изпекат.

В нашата аналогия имаме напълно затворена стая с абсолютно нищо вътре. Изчакването с 15 минути няма да промени ситуацията. „А ако изчакаме една ера време?“, предлагате вие. Ерата е просто куп от 15-минутни сегменти, събрани заедно. Ако изчакате една ера време със сладките на плота, би ли ги изпекла ерата?

Второ – защо нещо просто би се появило в празната стая? То ще трябва да има причина. Но в стаята няма абсолютно нищо. Така че какво би променило тази ситуация? Няма да има нищо в тази стая, което да накара нещо да се появи (и все пак, условието е причината да дойде отвътре стаята).

„Какво ще кажеш за съвсем мъничка частица от нещо? Няма ли това да даде по-голям шанс за материализиране в стаята, отколкото нещо по-голямо като футболна топка?“

Тук идва и третият проблем - размерът. Също като времето, размерът е абстрактно понятие. Той е относителен. Да кажем, че имате 3 бейзболни топки, всички с различни размери. Едната е широка десет метра, втората – пет, а третата е с нормален размер. Коя от тях е по-вероятно да се материализира в онази стая?

Топката с нормалния размер? Не! Вероятността и за трите топки ще е еднаква. Размерът няма значение. Не това е проблемът. Проблемът е дали изобщо някоя от тези топки с какъвто и да е размер ще може просто да се появи в една херметически затворена, празна стая.

Ако смятате, че и най-малката топка не може да се появи в онази стая, независимо колко време ще мине, тогава трябва да направите същото заключение и за един атом. Размерът не е проблем. Вероятността една малка частица да се материализира без причина не е по-различна от вероятността един хладилник да се материализира без причина!

А сега нека разширим тази аналогия малко повече, буквално. Нека вземем нашата тъмна стая и премахнем стените ѝ. И нека разширим стаята така, че тя да се разпростре безкрайно във всички посоки. Сега няма нищо извън стаята, защото тя е всичко, което съществува. Точка.

Тази черна безкрайна стая няма никаква светлина, никаква прашинка, никаква миниатюрна частица, няма въздух нито някакви елементи, нито молекули. Тя е абсолютното нищо. Всъщност, можем да я наречем Абсолютното Нищо.

Ето го и въпросът: ако по начало – независимо преди колко години – нищо не може да дойде от Абсолютното Нищо, не трябва ли и сега да съществува Абсолютното Нищо?

Трябва. Защото нещо - колкото и да е малко - не може да дойде от Абсолютното Нищо. Все още щяхме да имаме Абсолютно Нищо.

Какво ни казва това? Че Абсолютното Нищо никога не е съществувало. Защо? Защото, ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, все още щеше да има нищо.

Ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, нямаше да има нещо извън него, което да предизвика съществуването на каквото и да било.

И отново - ако Абсолютното Нищо някога е съществувало, то все още щеше да има Абсолютно Нищо.

Обаче, нещо съществува. Всъщност, много неща съществуват. Вие например сте нещо, което съществува, нещо много значимо. Следователно, вие сте доказателство, че Абсолютното Нищо никога не е съществувало.

И така, ако Абсолютното Нищо никога не е съществувало, това означава, че винаги е имало време, когато е имало поне някакво Нещо в съществувание. Какво е било то?

Било ли е само едно нещо или много неща? Било ли е атом? Частица? Молекула? Футболна топка? Мутирала бейзболна топка? Хладилник? Или сладки?

За продължението на тази статия, отидете на Нещо.

За друга статия по този въпрос, вижте Бог ли създаде вселената?

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…