ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
От Джуди Кларк
Едно лято в Колорадо аз и приятелката ми срещнахме няколко избягали от дома си младежи от Ню Мексико. Бяха напуснали училище и се шляеха наоколо, танцувайки и държейки чашка, с която просеха пари. На пръв поглед изглеждаше, че си пропиляват живота. Но след като прекарах няколко часа с Гейбриъл, Шон, Мат и Питър осъзнах, че те живеят това, за което повечето хора копнеят.
Тези момчета нямаха почти никакви пари, бяха без подслон, ходеха с мръсни изпокъсани дрехи и ядяха колкото да не умрат от глад. С приятелката ми ги поканихме на вечеря. Седяхме в закусвалнята и наблюдавахме как четиримата поглъщат хамбургерите, буритото и шейковете си и слушахме историите им. Осъзнах, че те са някаква общност.
Те се грижеха един за друг. Ако един от тях получеше нещо, споделяше го с другите. Единият от тях изяде половината от храната си, защото искаше да запази другата половина за техен приятел, който не беше с нас на вечерята. Те говореха за това как си „пазят гърба“. Бяха като родители един за друг. И наистина се обичаха. Говореха за това какво означава да те е страх, да ти липсва майка ти, да се чувстваш изоставен, да си гладен. Живееха по начин, който аз никога нямаше да избера – но имаха нещо, което мнозина спретнати, образовани и „приемливи“ хора нямат.
Те имаха един другиго. Имаха истински взаимоотношения. Имаха връзка.
И това е, което всички ние искаме. Искаме истински живот. Не искаме да сме като хамстери, които тичат из лабиринти или се въртят в колелата си по цял ден – самотни и никога не стигащи някъде. Искаме да установяваме връзки. Да се свързваме. Да бъдем част от общност, в която да се грижим един за друг.
Приятелката ми Ребека наскоро се дипломира от университета „Веднърбилд“. Сблъсквайки се с „истинския свят“, тя ми сподели: Просто ми се иска да съм амиш*. Коментарът ѝ нямаше нищо общо с религията, а със самата общност. Те имат близки и семейства. Те си помагат едни на други при строежа на плевни. Притичват се на помощ, когато някой е в опасност. Животът тече бавно и просто и човек може да се справи с всяко нещо, което изкача иззад ъгъла, понеже знае, че не е сам. Звучи чудесно, нали?
Мисля, че ние сме гладни за взаимоотношения, които са трайни и изпълнени с доверие и забавление. Много от нас сме израснали в домове, в които бащите ни са работели до късно в офиса, за да получат поредното повишение, за да могат да си купят часовник „Ролекс“ или пък новото BMW. Майките ни са с висше образование и понеже в семействата ни е имало нужда от допълнителни средства, те също са работели. Родителите ни са живели под един покрив, но дотам. Взаимоотношенията се разваляха и броят на разводите растеше.
Обичаме да гледаме филми или видеоклипове, в които приятелите изглеждат свързани помежду си. И ние отчаяно искаме същото за себе си. Искаме и се нуждаем от добри взаимоотношения, но ако трябва да сме честни, те са болезнени и рисковани.
Какво правим тогава? Кой може да ни накара да се чувстваме добре? Към кого да се обърнем? Кой може да ни помогне да избягаме от този свят на липса на свързаност – поне за малко?
Ако сте като повечето студенти сигурно се гушкате с кенчета бира или милвате бутилка с ракия. Алкохолът ви кара да се чувствате добре и отпуснати. Леснодостъпен е и винаги на ваше разположение, когато се нуждаете от него. Не го е грижа как изглеждате. Просто ви кара да се чувствате забавни, привлекателни и приети. И улеснява неудобството, което понякога се появява, когато общуваме с другите.
Това взаимоотношение работи за кратко, но след това се събуждате и се оказва, че е било секс за една нощ.
Сигурно не сте изненадани, че всички ние търсим любовта на всевъзможни грешни места. Авторът и психолог Д-р Хенри Клауд пише: Всички се нуждаем от любов през първите няколко години от живота си. Ако не получим тази любов, ние гладуваме за нея до сетния си край. Този глад за любов е толкова силен, че когато не успеем да намерим любовта във взаимоотношенията си с другите, ние започваме да я търсим другаде – в храната, в работата, в секса, в харченето на пари... в прекаленото пиене или прекалено многото работа1.
Шели, студентка в университета в Алабама, казва: Мога да прекарам всяка вечер в някой бар, пиейки с приятелите ми, но когато на другата сутрин се видим в университета, нямаме какво да си кажем. Шели има взаимоотношения, но ги описва като повърхностни в най-добрия случай. Нейната реална нужда да се свърже с хората не е посрещната.
Бен, от друга страна, излиза да пие с приятелите си и алкохолът ги отпуска да говорят за нещата, които имат най-голямо значение за тях. Тяхното приятелство изглежда на по-дълбоко ниво. Но Бен споделя: Имам нужда да се науча да бъда искрен без помощта на алкохола.
Д-р Клауд продължава: Обикновено хората са пристрастени към определени субстанции, като например алкохол, кокаин, високи скорости, работа, хазарт, разрушителни взаимоотношения, религиозност, постижения и материализъм. Обаче тези субстанции и дейности никога не ги задоволяват понеже те не могат да се справят с истинския проблем. В действителност ние не се нуждаем от алкохол, дрога или секс. Можем много добре да си живеем живота без тях. Но това, от което всъщност се нуждаем, са взаимоотношения и без тях ние не можем да живеем добре2.
Когато питам студентите защо пият, повечето от тях отговарят „Защото е забавно“. Повърхностно, това е приемлив отговор. Но отвъд забавлението дали някога сте се замисляли защо въобще пиете? Може би е временно бягство от стреса, несигурността относно бъдещето или натиска, който усещате в различни ситуации на социализация.
Когато имате добри взаимоотношения, вие нямате нужда да търсите сигурност в друго нещо, независимо дали е алкохол, секс или храна. Когато имате добри взаимоотношения, вие сте по-малко склонни да запълвате празнината с нещо друго. Когато имате добри взаимоотношения, някои от най-дълбоките ви нужди са посрещнати.
„Когато имате добри взаимоотношение, вие нямате нужда да търсите сигурност в друго нещо, независимо дали е алкохол, секс или храна.“
Д-р Клауд продължава със следното: Свързването с другите е една от най-важните и основополагащи идеи в живота и вселената. То е основна човешка нужда. Бог ни е създал с глад за взаимоотношение – взаимоотношение с него и с другите хора. В най-дълбоката си същност ние сме същества, създадени за връзка. Без здраво, близко, взаимоотношение човешката душа ще затъне в психологични и емоционални проблеми. Душата не може да благоуспява, ако не е свързана с другите3.
Как се учим да имаме здрави и сигурни взаимоотношения? Поставяме началото като сме честни със себе си. Възможно ли е причината, поради която пиете, или ядете прекалено много, или не ядете нищо, или злоупотребявате със секс, или работите здраво до постигането на съвършенство, да се крие в това, че в действителност имате нужда от взаимоотношения?
Ако е така, има повече от достатъчно добри книги по въпроса за изграждането на добри взаимоотношения с другите (включително тези на Д-р Хенри Клауд). Но има едно ключово взаимоотношение, което предлага автентична основа за здрави взаимоотношения с хората. Д-р Клауд говори за нашата нужда да се свързваме по един значим начин и с другите, и с Бог. Френският философ и физик Блез Паскал казва, че в сърцето на всеки човек е издълбана празнина с формата на Бога, която не може да бъде запълнена от каквото и да е сътворено нещо.
Възможно ли е да имаме взаимоотношение с Бог, който ни е създал? Възможно ли е да бъдем свързани с Бога? Не говоря за Бог, който ви дава списък с неща, които да правите и които да не правите. Или за космически полицай, който е готов да ви спипа при всяко провинение. Говоря ви за взаимоотношение с Бога, което се основава на любов и истина и на свобода и вътрешен мир.
Бог ви създаде да го познавате. В дълбочината на съществото си вие го знаете. Но всеки един от нас има бунтарски дух, който казва на Бога: Хей, ти си върви по своя път, а аз ще си вървя по моя. Не ми се бъркай в работата докато не ми потрябваш. Някои от нас са му казвали това. Други просто са си мислели: Ако мога да пренебрегна „частта с Бога“, тя ще се махне от пътя ми. Но има и такива от нас, които искат да имат взаимоотношения с Бога, но по техните правила – опитвайки се да го спечелят с техни усилия. Истината е, че никой от нас не може да спечели, нито да заслужи, взаимоотношението със съвършения Бог.
Както препиването и преяждането имат последствия, така и бунтът срещу Бога или игнорирането му. Вие може и да не забелязвате последствията, но рано или късно те ще ви застигнат. Бог казва, че тези последствия са вечната отделеност от него. Сега вие сте в университета, надявайки се да се забавлявате и да се подготвите за бъдещето. Трудно е да мислите за вечността на този етап... но никога не знаете какво може да се случи. Приятелят ми Стийв, момче на двадесет години, може да не доживее края на четенето на тази статия. Той умира, понеже е ХИВ-позитивен – заразил се при преливане на кръв. В момента той няма никакъв друг избор, освен да се справя с идеята за вечността.
Бог осигурява начин да го познаваме сега, тук на земята, и завинаги. Той прави това, изпращайки Исус на земята – да се постави на наше място и да живее съвършен живот. Но това не е всичко. Ние заслужаваме наказание за греховете си, но Исус доброволно се жертва на кръста вместо нас. Всичко, което трябва да направим, за да познаем Бога, е да се доверим на факта, че Исус плаща за боклука в живота ни, който ни отделя от съвършения Бог. Вие можете да приемете това и да му се доверите или можете да го отхвърлите. Това е ваше решение.
Когато се молих на Бог му казах, че искам да го познавам и че се доверявам на смъртта на Исус вместо мен. Започнах взаимоотношение с него. И бях свързана с Бога на вселената. Когато взаимоотношението ни е близко, животът ми е различен. Нямам нужда да търся поредното нещо, което да ме задоволи – независимо дали са пари, алкохол или постижения. А когато го игнорирам... се опитвам да намеря липсващата „съставка“.
Не зная с какво се борите. Не зная и какви са симптомите, които се проявяват в живота ви. Може би е пиене в големи количества, секс или наркотици. Или е вманиачаване в тренировките. Или се поболявате от учене, за да сте пълен отличник и да се чувствате добре в кожата си. Всички тези неща са заместители на нашата дълбока нужда от свързване с хората и Бога. Всички имаме тази празнина, която може да бъде запълнена единствено от взаимоотношението с Бога.
Може би искате да започнете взаимоотношение с Бог още сега. Всичко, което трябва да направите, е да му го кажете. Той знае желанието на сърцето ви и е много по-загрижен за него, отколкото за думите ви. Може би искате да му кажете нещо подобно:
„Боже, искам да те познавам. Искам да съм свързан с теб. Опитах да запълня нуждата си от теб с други неща, но те не ми помогнаха. Прости ми, че не дойдох най-напред при теб. Благодаря ти, че ме обичаш и искаш да те познавам. Благодаря ти, че направи това взаимоотношение възможно поради смъртта на Исус. На теб уповавам. Амин“.
Ще откриете, че взаимоотношението с Бог е плодоносно и задоволяващо. Когато имате взаимоотношение с Бог вие имате основата за изграждането на стойностни, продължителни и значими взаимоотношения с другите. Утолете истинската си жажда.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
* Амиш, от англ. Amish – членове на християнска общност, която съществува в САЩ от XVIII век. Амишите предпочитат простия начин на живот, не разчитат на модерните удобства и технологии и се занимават предимно със земеделие.
Източници: (1) Д-р Хенри Клауд и Д-р Джон Таусенд, Границите (Grand Rapids, MI: Zondervan, 1992), с. 220. (2) Д-р Хенри Клауд, Промени, които изцеляват (Grand Rapids, MI: Zondervan, 1992), с. 64. (3) Пак там, с. 47.
