ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
от Дик Пърнел
Д-р Хенри Бранд веднъж каза в списание Collegiate Challenge, че съществува един синдром, модел на поведение, който се следва, когато двойките идват при него. Те казват: „В началото сексът беше вълнуващ. След това започнах да се чувствам особено, а след това започнах да се чувствам особено и по отношение на партньора си. Карахме се, спорехме, а накрая се разделихме. И сега сме врагове.“
Този синдром аз наричам „синдромът „На следващата сутрин“. Събуждаме се и разбираме, че интимността вече я няма. Сексуалното взаимоотношение повече не ни задоволява и това, с което оставаме, не е онова, което наистина сме искали в началото. Всичко, което е останало, са двама егоцентрици, които търсят своето собствено удоволствие. Елементите на истинската любов и интимност не могат да се постигнат „на момента“ и ние се оказваме в състояние на дисбаланс, търсейки хармония.
Всеки от нас има пет важни части в живота си - физическа, емоционална, психическа, социална и духовна. Всички тези пет части са проектирани да работят заедно в хармония. В стремежа си към интимност ние искаме отговорите да се случват днес, или още по-добре - да се бяха случили вчера. Един от проблемите ни е, че искаме „незабавно“ удовлетворение. Когато нуждата от интимност в една връзка не е посрещната, ние търсим „незабавно“ решение. И къде го търсим? Във физическата, психическата, социалната, емоционалната или духовната част? Във физическата. По-лесно е да бъдем физически интимни с някого, отколкото да бъдем интимни в някоя от другите четири области. Можем да бъдем физически интимни с някого от противоположния пол за час или дори за по-малко – зависи колко силен е нагонът. Но скоро разбираме, че сексът може да бъде само временно облекчение за желание, което е просто повърхностно. И една много по-дълбока нужда продължава да съществува и тя все остава неудовлетворена.
Какво правим, когато тръпката изчезне и колкото повече правим секс, толкова по-малко ни харесва? Рационализираме: „Ние сме влюбени. Не, имам предвид наистина сме влюбени“. Но все още се чувстваме виновни и неудовлетворени. В университетите в цяла Америка виждам мъже и жени, които се стремят към интимност, впускайки се от една връзка в друга, с надеждата, че: „Този път ще е „връзката на всички връзки“. Този път ще намеря връзката, която ще издържи докрай“.
Вярвам, че това, което наистина искаме, не е секс. Това, което наистина искаме, е интимност.
Днес думата „интимност“ е приела сексуални измерения. Но в действителност е много повече от това. Тя включва всички различни аспекти на нашия живот - да, физическия със сигурност, но също така и социалния, емоционалния, психическия и духовния. Интимността всъщност означава пълно споделяне на живота. И не сме ли всички ние имали желанието, в един или друг момент от живота си, за близост, за единство, за напълно споделяне на този живот с някого другиго?
Маршал Ходж е написал книгата „Твоят страх от любовта“. В нея той казва: „Ние копнеем за мигове на изразяване на любов, близост и нежност, но често, в най-критичния момент, се отдръпваме. Страхуваме се от близостта. Страхуваме се от любовта“. По-нататък в същата книга Ходж казва: „Колкото повече се приближаваме до някого, толкова по-голям е потенциалът да изпитаме болка“. Страхът от болката е това, което често ни отдръпва от намирането на истинска интимност.
Преподавах поредица от лекции в университет в южен Илиноис. След една от срещите млада жена дойде при мен и каза: „Трябва да говоря с вас за проблемите ми с моето гадже“. Седнахме и тя започна да ми разказва за тези проблеми. След няколко минути тя каза следното: „Сега предприемам мерки никога да не бъда наранена отново“. Казах ѝ: „С други думи, правите стъпки да не обичате отново“. Тя мислеше, че не я разбирам, затова продължи: „Не, не казвам това, просто не искам да бъда наранявана повече. Не искам повече болка в живота си“. Казах ѝ: „Точно така, не искате любов в живота си“. Разбирате ли, няма такова нещо като „безболезнена любов“. Колкото по-близки ставаме с някого, толкова по-голям потенциал има за изпитването на болка.
Мога да предположа, че вие (и около 100% от населението) бихте признали, че сте били наранени в някоя връзка. Въпросът е как се справяте с тази болка? За да прикрием болката, много от нас показват към хората това, което наричам „двустранно проявление“. Казваме на някого: „Виж, искам да бъдеш близък с мен. Искам да те обичам и да бъда обичан... но чакай малко, вече съм бил нараняван... Не, не ми се говори за това, не искам да чувам за тези неща“. Изграждаме стени около сърцата си, за да ни предпазят да не бъдем наранени от всеки човек, който е отвъд тези стени. Но същите тези стени, които държат хората отвън, държат нас вътре. Резултатът? Самотата се настанява и истинската интимност и любовта стават невъзможни.
Любовта е повече от емоции и много повече от хубави чувства. Но нашето общество е взело това, което Бог е казал за любовта, секса и интимността, и го е променило в просто емоции и чувства. Бог описва любовта в подробности в Библията, особено в Коринтяни, глава 13. За да разберете пълното значение на Божието определение за любов, нека разгледаме стихове от четири до седем (1 Коринтяни 13:4-7). До каква степен нуждите ви ще бъдат откликнати, ако някой ви обича по начина, по който Бог казва, че трябва да бъдем обичани:
Ето как Бог определя любовта, която иска да изпитваме в отношенията си. Ще забележите, че този вид любов е фокусирана върху другия човек. Тя дава, вместо да търси своето. Но има един проблем. Кой може да живее по този начин?
За да изпитаме този вид любов във взаимоотношенията си най-напред трябва да изпитаме Божията любов към нас. Не можем непрестанно да демонстрираме такава любов към някого, ако първо не сме били обичани по този начин. Бог, който ни познава, който знае всичко за нас, ни обича съвършено.
Бог ни казва чрез древния пророк Еремия: „Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост“ (Еремия 31:3). Затова любовта на Бог към нас никога няма да се промени.
Бог ни обикна толкова много, че позволи Исус Христос да бъде разпънат (древна форма на екзекуция) за нашите грехове, за да можем да бъдем простени. В Библията се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Когато се обърнем към Бог и приемем неговата прошка, тогава започваме да изпитваме неговата любов.
Бог ни казва, че: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Бог не само прощава греховете ни, но също така ги забравя и ни очиства от тях.
Бог продължава да ни обича независимо от всичко. Често взаимоотношенията приключват, когато нещо в тях се промени - като тежък инцидент или финансови проблеми. Но Божията любов не се основава нито на външния ни вид, нито на личностните ни характеристики.
Както можете да видите, Божията гледна точка за любовта е напълно различна от онова, което обществото ни казва за нея. Можете ли да си представите взаимоотношение, в което има този вид любов? Бог просто ни казва, че неговата прошка и любов са свободно достъпни за нас. Това е неговият дар за нас. Но ако откажем този дар, ние сме тези, които се отказваме от намирането на истинско удовлетворение, истинска интимност и истинска цел в живота.
Божията любов ни дава отговора. Всичко, което трябва да направим, е да отговорим с вяра и отдаденост. Библията казва за Исус: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12). Бог изпрати единствения си син, Исус, да умре вместо нас. Но историята не свършва дотук. Три дни по-късно Исус възкръсва от мъртвите. Тъй като той е Бог, той е жив днес и иска да положи любовта си в сърцето ви. Веднъж след като сте го приели, ще бъдете изумени от нещата, които може да извърши в живота и взаимоотношенията ви.
Божието Слово ни казва: „Който вярва в Сина [Исус Христос] има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:36). Това, което Бог иска за нас, е да имаме живот, не само сега, но и през вечността. Ако изберем да го отхвърлим, тогава избираме последствието от греха, което е смърт и вечно разделение от него.
Приемането на Исус Христос и доверието ни в него относно живота ни е всъщност нещото, което внася баланс в този живот. Вярата в Бога отприщва прошката на Бога. Без да се крием повече, без повече да вървим по своя си път. Той е тук, до нас. Ние имаме мир с него.
След като поставим вярата и упованието си в него, той идва в нашия живот и ние преживяваме интимна близост с него. Прошката му ни очиства от най-скришните ни грехове, от най-дълбоко заровения в сърцата ни егоизъм, от най-тежките проблеми и трудности, с които някога сме се сблъсквали.
В цялата Библия отношението на Бог към секса е много ясно. Бог е запазил секса само и единствено за брака. Не защото иска да сме нещастни, а защото иска да защити сърцата ни. Той иска да изгради една сигурна основа в нас, така че когато встъпим в брак, интимността в него да се основава на сигурността на Божията любов и мъдрост.
Когато се доверим на Исус Христос, той ни дава нова любов и нова сила всеки ден. Това е мястото, на което интимността, към която се стремим, е удовлетворена. Бог ни дава любов, която няма да ни напусне и няма да престане през годините и променливите времена. Неговата любов може да събере двама души заедно, с него в центъра на този съюз. Във времето на изграждане на взаимоотношенията ви, докато излизате на срещи, вие ще растете заедно не само духовно, но социално и емоционално, и ще сте в състояние да имате искрена, грижовна и интимна връзка, която е удовлетворяваща и вълнуваща! И когато това взаимоотношение се развие и доведе до брак, сексът може само да подобри създадената основа.
В което и да е от нашите взаимоотношения, знанието, че Бог ни обича ни дава свободата да обичаме другите по-искрено. Тогава сме емоционално по-малко нуждаещи се. Ревността, огорчението и неискреността, които характеризират толкова много връзки, не са единствената ни възможност. Разбираме, че не трябва да им се поддаваме. Вместо това можем да престанем с игрите, да бъдем искрени и дори да простим обидите. Това означава, че, когато изпитваме Божията любов, тя ни мотивира към друг начин на свързване с хората.
Бихте ли искали да познавате Бог и да му позволите да ви насочва в живота и взаимоотношенията ви?
Можете да приемете Христос още сега чрез молитва с вяра. Молитвата е разговор с Бог. Бог познава сърцето ви и не е толкова загрижен за точните думи, колкото за отношението на сърцето ви. Това е примерна молитва: „Господи Исусе, имам нужда от теб. Благодаря ти, че даде живота си на кръста за мен. Приемам те като Спасител и Господ. Благодаря ти, че ми прости греховете и че ми даваш вечен живот. Поеми контрол над живота ми и ме направи човека, когото искаш да бъда.“
Отразява ли тази молитва желанието на сърцето ви? Ако е така, помолете се с нея още сега. Поставяйки вярата си в Христос, вие ще преживеете неговото идване в живота ви, според както е обещал. Това ще постави началото на взаимоотношението ви с него, което ще става все по-дълбоко и лично, колкото повече го опознавате. И с него в центъра на вашите взаимоотношения, животът ви ще придобие съвсем ново измерение – духовното – което ще донесе повече хармония и удовлетворение във всичките ви взаимоотношения.
Когато познавате и изпитвате Божията любов към вас, вие ще можете да обичате другите с любовта на Бога, което ще доведе до по-дълбоко ниво на истинска интимност.
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
Дик Пърнел е преподавал лекции на студенти в над 450 университетски и колежански кампуси. Той е автор на 12 книги, включително Becoming a Friend and Lover и Free to Love Again: Coming to Terms with Sexual Regret.
© 1997 Ричард Пърнел
