Сама в борбата с порнографията

Студентка разказва за пристрастяването си към порнографията.

от Дженифър М.

На 18 години съм, независима по природа и понякога със срамежлив характер. Като малка израснах редовно посещавайки дейности в местната църква. Когато екипът за съвременна хвалебствена музика ме покани да свиря на барабани, аз най-накрая намерих своето място в църквата. Животът ми беше сравнително добър, но се чувствах празна.

По-късно, когато бях в гимназията, празнотата нарастваше и любопитството ми търсеше нещо, каквото и да е нещо, което да ме задоволи. Най-напред започнах с дребни неща - като да крада цигари от чичо ми, който беше склонен към насилие. Но това не беше достатъчно, за да отвлече вниманието ми от живота и да запълни тази празнота. Нямаше да се откажа толкова лесно. Аз съм Дженифър, „желязна“ и силна, и ще получа това, което искам! Понеже бях компютърен маниак, можех да имам достъп до много неща, които за обикновения човек нямаше да бъдат лесни нито разбираеми. И така намерих онова, което исках и получих това, което исках. Порнографията.

Преди да се „усетя“ вече бях пристрастена. Това заболяване не беше заместител на секса в живота ми... всъщност бях девствена и все още съм. Това просто беше нещо, което да запълни празнотата, която изпитвах в живота си. Когато бях тъжна или имах лош ден можех просто да вляза в стаята си, да затворя вратата и отново да се почувствам по-добре. И беше безплатно. Беше и безобидно. Никой нямаше да разбере. Всеки път, когато влизах в интернет, това, за което копнеех в крайна сметка се оказваше недостатъчно. Както наркоманите, които търсят по-тежки и по-тежки наркотици, така и аз трябваше да търся още по-изразителни и детайлни източници на удовлетворение. Това не спираше, докато Бог не се намеси.

Не знам кога, защо или как (освен за така необходимата намеса на Бог), но един ден внезапно разбрах колко „оплескан“ беше животът ми. Баща ми обичаше да пуши и се отказа от пушенето изведнъж. Без лепенки, без постепенно намаляване. Това знаех, че трябва да направя и аз. Разбрах, че Бог е единственото нещо, което може да излекува празнотата ми. Изтрих ВСИЧКО от компютъра си. Всички уеб страници, всички видеоклипове, всички пароли, всичко, което би ме отвело по пътя на падението, който ме превърна в изключително отвратителен човек. Безобидното любопитство толкова лесно се превърна в пристрастяване.

Скоро след това отидох на християнски излет. Бях развълнувана, но не очаквах да има животопроменящ ефект върху мен. През този уикенд отново посветих живота си на Исус Христос. Отново казах на Бог: „Искам да живея за теб, изцяло и напълно. Искам да бъда ново създание (2 Коринтяни 5:17), преобразено от любовта, която ти ми показа. Зная, че извърших много лоши неща и че дори праведните ми дела не са достойни за теб (Исая 64:6). Но също така зная, че ти ни спасяваш поради своята милост, не заради това, което сме направили (Тит 3:4-5). И така, от този ден нататък се предавам на теб, така че това, което ти мислиш за мен, ще бъде по-важно от онова, което аз или светът мислим, и всичко, което правя, ще бъде за твоята слава – да правя нещата, които ти искаш.“

Любовта, която изпитах на този излет, беше нещото, което ме спечели. Знаех, че Бог ме обича... но чак толкова много?! Бях заобиколена от хора, които не познавах, които се грижеха за мен, молейки се за мен, давайки ми съвети и изразявайки любовта, която имаха към мен. Но защо ме обичаха по този начин тези съвършено непознати хора? Библията казва, че „ние обичаме, защото Той първо ни обикна“ (1 Йоан 4:19). Те ме обичаха, защото преживяваха Божията любов към тях. И сега, когато аз самата изпитвам Божията любов към мен, искам да я споделя със света! В допълнение към любовта, преживях хвалебствената музика по начин, по който никога до този момент не я бях преживявала. Станах по-близка със стари приятели християни и се сприятелих с нови. След този уикенд Исус осветяваше лицето ми и действията ми. Всеки ден намирах основания да хваля Бога... вече нямаше празнота в мен. Без повече гняв. Без повече самота. Без повече тъга. Без повече страх. В Псалми 119:62 се казва: „По среднощ ставам, за да Те славя за Твоите справедливи съдби.“

Така се чувствам сега. Чувствам се сякаш ставам по средата на нощта, само за да хваля Бога и да му благодаря за промяната, която той извърши за мен и моите приятели. Никога не си твърде млад или твърде стар, за да те промени Бог. „Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотей 4:12).

Днес. Днес се предай на Бога - изцяло и напълно. Защото няма какво да изгубиш, а имаш да спечелиш вечен живот. Павел казва: „Защото Божият дар е вечен живот чрез Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23). Приеми това предложение и прибегни при Бога, защото си негов и винаги ще бъдеш. Когато целият свят ти обърне гръб, той ще бъде до теб, защото той е бил, е, и ще бъде. И те обича.