ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
от Ашлийн Зайц
Чувствала съм се самотна, докато си седя в колата, радиото гърми, прозорците са спуснати и чакам сфетофара да светне зелено. Чувствала съм самотата в пълна стая, заобиколена от веселие и приятели. Чувствала съм я по средата на нощта, както в сънищата си, така и когато изведнъж се събудя в тъмното.
Самотата. Тя е познато чувство за всички ни.
Чувството на самота може да се превърне в страх от самотата, а страхът от самотата може да се превърне в избягване на самотата. И в крайна сметка да се окаже, че изпращате по 1000 лични съобщения на ден, давите чувствата си в алкохол или видео игри, или правите секс с напълно непознати – всичко това, за да не бъдете сам-самички дори за няколко минути. Или може би правите обратното - затваряте се в стаята си и не обръщате внимание на света, за да избегнете обвързването с другите хора. Когато се чувстваме самотни е почти невъзможно да се измъкнем от самотата, защото сме... сами.
Една мъдрост гласи: „Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост“ (Притчи 14:10). Ние сме фундаментално отделени от всички други хора и въпреки че може да се разбираме помежду си до известна степен, все още чувстваме тази отделеност. Никой не разбира напълно какво означава да сме себе си. Независимо как реагираме, самотата може да бъде голям, болезнен проблем за всички ни.
Чудили ли сте се за какво сте създадени? Библията ни казва, че Бог ни е създал да се свързваме, да сме в общност. Ние често идеализираме романтичните връзки и дори приятелствата, мислейки, че само ако намерим правилния човек, никога повече няма да бъдем самотни. Но самотата може да се срещне дори и при щастливо женени мъже и жени. И не само, че сме създадени за свързване с другите хора, но сме създадени и за връзка с Бога. Дори богатствата, постиженията и уважението не са достатъчни, за да ни опазят от самотата. Поп културата е пълна с примери: яростни разводи, самоубийства и наркотици „замърсяват пейзажа“ на Холивуд. Но и в Библията има случки, които разказват за хора, които са имали всичко и все пак са се чувствали самотни, както и за хора, които са нямали нищо, но са намерили онова, от което са се нуждаели в Бога.
Соломон бил цар на Израел, на когото Бог дава безмерна мъдрост. Той наистина притежавал всичко: купища злато, огромен дворец и стотици жени и наложници. Човек би си помислил, че Соломон е най-удовлетвореният човек на земята! Но той написва книга за безсмислието на живота: „Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда в който бях се трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето“ (Еклисиаст 2:11). Можем да чуем самотата и отчаянието му в това твърдение!
От друга страна ето една история за Исус – един ден, докато се разхожда из града, той е пресрещнат от мъж, болен от проказа. Прокажените по онова време са десет пъти по-опасни, отколкото днес; хората се ужасявали да не се заразят с проказа. Прокажените са аутсайдери и отхвърлени, често изоставяни от приятелите и семейството си, за да просят по улиците, само за да имат какво да ядат. Представете си този прокажен, седящ в праха и мръсотията, игнориран от всеки, който минава оттам. Той няма близък към когото да се обърне, нито някакви заделени средства. Той се изправя, приближава се до Исус, пада на колене и моли да бъде излекуван. Исус докосва прокажения - човека, който вероятно не е бил докосван от друго човешко същество с години - и го изцелява. Този вече социално приемлив мъж е във възторг и обикаля навсякъде, разказвайки за случката, въпреки че Исус му заповядва обратното. Животът му изведнъж придобива радост и смисъл, въпреки факта, че все още няма нищо и никого. Какво променя света на този бивш аутсайдер толкова изключително? Само една кратка среща с Исус.
Създадени сме, за да имаме взаимоотношение с Бога.
Това е единственото нещо, което може да ни изведе от нашата самота, защото това е връзката, за която сме създадени. Това взаимодействие с Исус, който е Бог, придава смисъл, утеха и радост в живота на прокажения, докато всички скъпоценности, злато и жени на света не донасят смисъл в живота на Соломон. Личната връзка с Бог променя всичко; тя е отговорът на проблема с нашата самота.
Тогава да имаме връзка с Бог предпазва ли ни от чувството на самота за останалата част от живота ни? Не. Не е толкова просто, понеже нашият свят е повредено място. Това е една заплетена история, за която повече можете да научите тук. Ние сме отделени от Бог поради нашия грях, желанието ни да живеем отделени от него. В този свят не можем да живеем живота по начина, по който е предопределен да бъде - без самота, зло, тъга или страх.
А сега какво?
Въпреки факта, че самотата е част от реалността да бъдем човеци и че за нея няма непосредствено лекарство, съществуват две неща, които да ни помогнат тук и сега:
Тъй като сме създадени за връзка, голяма част от преодоляването на самотата е да бъдем включени в някаква общност. Нито един приятел не може да ни помогне да не бъдем никога повече самотни, но когато имаме хора около себе си, които се грижат за нас - за човека, който сме в същността си (не за нашите тела, умения, пари или способността ни да „носим на пиене“), това може да ни помогне да видим, че всъщност не сме сами.
Дори науката подкрепя това: колкото повече приятели имаме и с колкото повече хора сме свързани, толкова по-здрави сме. Всичко, което трябва да направите е да потърсите в Google: „Ползите от приятелството за здравето ни“. Брене Браун, изследовател и експерт по човешките взаимоотношения, го обяснява по следния начин: „Определям връзката като енергията, която съществува между хората, когато се чувстват видяни, чути и оценени; когато могат да дават и получават без да бъдат съдени; и когато получават подкрепа и сила от взаимоотношението“. Споделяйки живота си с хора, които ни обичат ни помага да погледнем отвъд собствената си гледна точка и придава смисъл на живота ни, който можем да си припомняме в моментите на самота.
Понякога е трудно да разберем как вярата в Бог, който е невидим, може да ни помогне да се чувстваме по-малко самотни в петък вечер. Но Библията ни казва, че Бог никога няма да изостави децата си и че той е близо до всички, които го призовават. Бог ни обича и иска да има връзка с нас. Той иска да отиваме при него, когато сме самотни!
И не само това, Бог разбира чувствата ни. Когато Исус преминава през най-тежките часове на живота си и е на път да бъде разпънат, приятелите му го изоставят и дори се преструват, че не го познават. Исус знае какво е да бъдеш самотно човешко същество. Библията казва: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“ (Псалми 34:18). Как ще се почувствате, ако знаете, че в моментите на най-дълбоката си самота не сте сами? Бог, който ви е създал, е с вас и никога няма да ви остави!
Грехът, който ни е отделил от живота в свят без самота, е това, което продължава да ни отделя от Бога и днес. Без значение колко сме добри или колко усърдно се опитваме, ние няма да можем да преодолеем това отделяне. Бог изпраща Исус на земята, за да възстанови взаимоотношението ни с него - Библията казва, че Исус идва, за да излекува съкрушените по сърце. Исус, съвършеният Син на Бога, умира за греховете ни, така че да можем да бъдем чисти както прокажения мъж; вече не сме аутсайдери или отхвърлени, но деца на Бога. Тим Келър, пастор и автор, говори за начина, по който Бог гледа на нас: „Единствените очи във вселената, които могат да те видят до дъното, те обичат до небесата“. Бог вижда най-лошите ни моменти и ни обича въпреки тях; той желае да дойдем при него.
Би ли искал да започнеш взаимоотношение с Бог и да му позволиш да ти помага в моментите ти на самота? Можеш да го направиш сега като повярваш в него и го приемеш в живота си чрез молитва, което всъщност е разговор с него. Бог познава теб и сърцето ти, така че не думите са от основно значение, а отношението, с което ги казваш. Ето една примерна молитва:
„Господи Исусе, аз вярвам в теб. Благодаря ти, че умря на кръста за моите грехове. Отварям вратата на живота си и те моля да влезеш в него като мой Спасител и Господ. Поеми контрола над живота ми. Благодаря ти, че ми прощаваш и че ми даваш вечен живот. Благодаря ти, че си с мен и че обещаваш, че никога няма да ме оставиш. Моля те, помогни ми да почувствам присъствието ти.”
| ► | Току-що помолих Исус да дойде в живота ми (помощна информация)… |
| ► | Може би искам да помоля Исус да дойде в живота ми, моля обяснете ми по-подробно… |
| ► | Имам въпрос… |
