ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
В тази статия ще подходим с много уважително отношение към всеки, който иска да научи за Исус. Без предизвикателства. И по никакъв начин без каквато и да е критика към която и да е религия.
Ето шестте въпроса, на които е отговорено в тази статия:
Като начало, ето няколко твърдения от Библията: „Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“1.
Божието Слово няма да изчезне. Всичко в него ще бъде изпълнено изцяло до самия край. Отново то казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“2
И също: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“3. Цялото Писание е вдъхновено от Бог.
И „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века“4.
Нужно е да си зададем въпроса: „Може ли Бог да защити словото си? Способен ли е Бог да изпълни тези твърдения - че думата му никога няма да изчезне, никога няма да остане неизпълнена?“
Способен ли е Бог? Да, разбира се. Това е Божието слово за всички хора. Обвиняваме ли самия Бог, като казваме, че не е бил способен да го предпази от промяна?
Нищо не е променяно. Това са само слухове.
Коранът не казва, че Библията е променяна. Точно обратното. Той почита Тората и Библията. Той споменава Тората, „Зебур“ (Стария завет и Псалми) и „Инджил“ (Новия Завет) многократно.
Когато ислямът започва през VI век, 600 години след Исус Христос, Библията вече е била приета за вярна.
„Добре“, питате вие, „била ли е променена Библията след VI век?“ Не. Всичко, което трябва да направите, е да сравните днешната Библия с Библия, която е написана отдавна.
Можем да намерим завършени библии още от 300 г. сл. Хр., стотици години преди Корана. Една такава може да се види в Лондонския музей, а и във Ватикана и на много други места. Ако сравните днешната Библия с библиите от 300 г. сл. Хр., Библията, която имаме днес, е същата както тогава.
Знаехте ли, че днес съществуват около 25 000 ръкописа на части от Новия Завет? Когато историците сравняват тези ръкописи, те стигат до извода, че Новият Завет, който имаме днес, е поне 99.5% точен спрямо оригинала. Няма промяна.
(Разликите от 0.5% се отнасят до правописа, но без да се променя смисълът.)
Също така може да сте запознати с по-новите археологически открития за свитъците от Мъртво море. Те са открити в пещерите Кумран, в близост до северозападния бряг на Мъртво море.
Изследователите сравняват Библията, която имаме днес, с това, което откриват, и копията се оказват много сходни, почти еднакви.
Не позволявайте на никого да ви каже, че Новият Завет или Библията са били променяни от оригинала. Това просто не е исторически вярно.
Библията не е била променяна.
Добре, но какво ще кажете за това, че има четири Евангелия? Не са ли това различни писания, не са ли различни едно от друго?
Да, има четири Евангелия: Матей, Марко, Лука и Йоан в Новия Завет. Те всъщност ни помагат да видим, че Библията никога не е била фалшифицирана. Това са четирима свидетели, четири разказа за живота на Исус - какво е казал и какво е направил.
Представете си, че един или двама, или да кажем четирима души, са станали свидетели на автомобилна катастрофа на ъгъла на улицата. Всеки от тях е помолен да разкаже като свидетел за произшествието пред съда. Смятате ли, че всеки ще даде точно същото описание, точно същото свидетелство, дума по дума? Очевидно не. Всеки от тях ще напише от собствената си гледна точка какво е видял. Същото се случва, когато всеки от тези свидетели е написал свидетелството си за Исус, като очевидец на Исус.
Векове наред съдебните системи са включвали свидетели. А по отношение на изключително важни теми не може да се допусне думата на един човек срещу думата на друг. Често има нужда от повече от един свидетел. Ето едно твърдение от Новия Завет, цитиращо Стария Завет: „От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа“5.
В случая не само, че има четирима свидетели за Исус, които са написали Евангелията, но също така има и много други - Яков, Павел, Юда, Петър, които са написали останалите книги в Новия Завет.
Йоан казва: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха“6. Те са били очевидци на Исус. Затова са написали онова, което са видели.
Какво да кажем тогава за всички езици, на които е написана Библията, за всички преводи?
Библията е написана на иврит и гръцки език. Всяка Библия, независимо от годината, в която е отпечатана, винаги е превод от оригиналните еврейски и гръцки езици. (Библиите никога не се превеждат от английски на английски например. Те винаги се превеждат от оригиналния текст.)
Съществуват някои Библии, които са парафрази, не преводи. Те се определят като парафрази. Но преводите са точно това – превод на онова, което текстът на гръцки или на иврит казва.
Еврейските и гръцките текстове на Библията са преведени на хиляди езици. Защо? Защото Бог иска всеки човек по света да знае добрата новина за спасението.
Библията не е трудна за превод. Има части от нея, които са поетични (Притчи, Песен на песните, Псалми). Но същината на самата Библия е написана на много опростен и разбираем език, който пасва на ежедневието ни. Не е трудно да се преведе. Фактът, че Библията е точен, разбираем разказ, е още една причина да ѝ се доверим.
Ето една истинска история.
„Един ден синът ми ми се обади. Той беше в друга страна, някъде по пътя на голяма магистрала, претърпял автомобилна катастрофа. Колата му беше ударена от друга кола и беше обърната на 180 градуса, по средата на платното, в насрещната посока.“
Той ми каза: „Добре съм, татко. Но какво да правя сега?“
Той е в беда. Има нужда от помощ. Мислите ли, че сега е времето да му изпратя поетично послание? Поема, която съм научил наизуст? Не.
Сега е времето просто да му кажа: „Мишо, ето какво трябва да направиш. Ти си в голяма беда и ето как да се измъкнеш от нея“. И това наистина е сърцето на Библията. Човечеството е в беда и се насочва към ада. Защото всички сме съгрешили и не заслужаваме Божията слава. И имаме нужда от просто послание за спасение. Библията ни казва как можем да бъдем опростени, как можем да имаме близка връзка с Бог, която започва сега и трае вечно. Това е послание, което променя живота ни.
Бог възнамерява ли да започнем с юдаизма, след това да преминем към християнството, а след това - към исляма?
Не. Бог е последователен. Той никога не се е интересувал от изграждането на религия.
Започвайки от Авраам, Бог ясно разкрива себе си, така че да можем да имаме връзка с него. Връзка, а не религия, е крайната цел на Бог, когато ни е създал.
Да погледнем началото - към Адам и Ева. Те са имали пряка връзка с Бога и всички техни нужди са били посрещнати.
Тогава дяволът се явява на Адам и Ева като змия и ги изкушава. За съжаление те избират да повярват на дявола и да не се подчинят на това, което Бог им казва. В резултат, Адам и Ева развалят взаимоотношенията си с Бог.
Но знаете ли какво казва Бог на Сатана веднага след тази случка? Той казва, че детето на жената ще бъде враг на Сатана. Бог казва, че Сатана ще има частична победа, наранявайки петата на детето. Но детето ще нанесе финалния удар, смазвайки главата на Сатана.
Ето го:
„Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“7
Сатана ще има краткотрайна победа, наранявайки петата на потомството на жената.
Поглеждайки назад през цялата история, кой е единственият човек, роден от жена, а не от мъж и жена? Исус, синът на Мария, нали?
Сатана ще нарани петата на това потомство на жената. Но потомството ѝ ще смаже главата на Сатана. Понеже единственият начин да убиеш змия е да смажеш главата ѝ.
Какво означава това? Има само едно обяснение.
Сатана наранява Исус на кръста, когато краката и ръцете му са приковани. Но Исус нанася смазващия удар на Сатана. На кръста Исус побеждава Сатана. Исус заплаща за греховете на цялото човечество, предлагайки на всеки прошка и начин да възстанови взаимоотношенията си с Бог.
Пророк Исая пише за това потомство:
„Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем.
Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен.
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“8
За кого говори пророк Исая? Съвсем ясно е. Той говори за Исус. А кога е написано това? Повече от 700 години преди Исус Христос.
От самото начало, както и през хилядолетията, Бог винаги е заявявал, че Исус ще дойде и ще умре, точно както четем в Исая. Какво бихте помислили за Бог, ако в последния момент промени решението си? Какво ще стане, ако след хиляди години на обещания за Исус, Бог промени решението си и Исус не умре за нас? Бог не променя решенията си.
Бог е дух. А Исус е Божий Син в духовен, а не във физически смисъл.
Ако някой каже: „Ти си син на кедрите“, това означава, че този човек е от Ливан. Или, ако е от Египет - „Ти си син на Нил“. Когато казваме, че Исус е Божият Син, това означава, че Исус е от Бога. Това е като титла. Когато ангелът се явява на Мария, той ѝ казва: „Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затуй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син“. Титла. Християните не вярват, че Бог е имал сексуални отношения с жена.
Исая казва: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“
Той е Бог, който става човек чрез Мария. Той е Бог и Син едновременно, роден от девицата Мария.
Защо мислите, че Бог позволява Исус да се роди от девицата Мария?
Да се роди от жена, а не от мъж и жена, означава, че той не е придобил греховната природа на Адам и Ева. Когато Адам и Ева съгрешават, те предават греховната природа от едно поколение на друго - от техните деца към нас.
Всички ние сме родени като грешници. Всички ние сме родени с тенденцията да правим нещата по своя начин, вместо по Божия. Всички грешим. Затова и пророк Давид казва: „В грях ме зачна майка ми“. Всички ние сме родени с грях. Живеем като грешни хора и всички се нуждаем от изкупител.
Но за да ни изкупи Исус, той трябва да има различна природа. Той трябва да бъде от духа на Бога, от Светия Дух, у когото няма никакъв грях. Исая казва: „Нито имаше измама в устата Му.“ В него няма грях.
В Писанието Бог придобива формата на горящ храст, когато разкрива себе си пред Моисей. Той използва глас от небето, когато говори на Авраам. Кой може да каже, че на Бог не му е позволено да придобие формата на човек, за да разкрие себе си пред нас?
Как Бог изпитва Авраам? Той му казва да положи сина си на олтара. Докато вървят по планината, синът пита: „Къде е приносът?“ Авраам отговаря: „Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне.“ И Бог дава агне, което Авраам жертва на Бога.
Погледнете последователното послание, което Бог ни дава.
Бог пощадява, спасява сина на Авраам с едно агне.
След това в Изход отново виждаме важността на агнето. Там четем, че Бог предупреждава своя народ в Египет, че ще нанесе удар върху египтяните. Ако тези, които вярват в Бог, напръскат с кръв от агне вратите си, ангелът на смъртта ще ги подмине, като ги спаси от смърт. Народът на вярващите бива спасен от едно агне.
Отново виждаме агнето в Левит. Всяка година на свещеника е заповядано да взема едно агне и да го жертва за греховете на онези, които вярват в Бога. Всяка година един народ бива спасяван от едно агне.
След това чуваме Йоан Кръстител, обръщайки се към една тълпа, да казва следното за Исус: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“10 Едно Агне, което ще спаси целия свят, което ще спаси всички, които повярват в него.
Какво щеше да се случи, ако Авраам не беше послушал Божия глас или не беше повярвал, че Бог му говори? Точно така, синът му щеше да е мъртъв!
Какво щеше да стане, ако хората не бяха повярвали на Бог и не бяха напръскали вратите си с кръвта на агнето?
Така че това е въпросът. Преди около 2000 години Исус, Божият Агнец, виси на кръст и дава живота си за вас. Ясно ни е изявено: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“11.
Ами ако кажете: „Не, не са го разпънали. Той не е бил убит.“ Този Божий Агнец е бил пожертван, за да заплати за греховете ви и за греха на целия свят. Какво ще стане, ако кажете, че Той не е бил убит, че този Божий Агнец не е умрял за вашите грехове, за да ви бъде простено?
Страхотен въпрос. Една илюстрация ще ни помогне да отговорим.
Да предположим, че имаме една ваза. В нея няма цветя, няма и вода. Тя е просто пълна с въздух. Каква е разликата между въздуха извън вазата и въздуха във вазата? Въздухът във вазата има форма, нали? Въздухът е един и същ по състав, но този във вазата има форма.
Ако вземем вазата и я разбием в стената, какво ще се случи с въздуха вътре в нея? Ще умре ли? Не, въздухът не може да умре. Вазата може да бъде натрошена на хиляди парчета, но нищо не се случва с въздуха, освен да изгуби формата си.
Когато Исус умира на кръста, тялото му умира, но Духът на Исус, Божият Дух, никога не умира. Бог придобива формата на човек, в Исус. Той придобива формата на човек, но Исус никога не е бил само човек.
На кръста Исус заплаща за нашите грехове и премахва бариерата, която стои между нас и него. Поради смъртта му можем да бъдем примирени с Бога. Въпреки че сме били виновни, Божията справедливост бива напълно изпълнена от Исус, Божият Агнец, който пострада за нас. И любовта на Бог се изразява напълно в това, че Исус полага живота си за нас.
Може да кажете: „Това не е честно!“ И ще бъдете прави. Не заслужаваме Исус да умира за нас. Но това е Божието решение за нас. Казваме ли на Бог как трябва да се случат нещата?
Исус заплаща за нашето смъртно наказание, за да не умрем ние самите за нашите грехове. Той иска да имаме връзка с него, да познаваме любовта му и да имаме вечен живот.
Още една история. Истинска история, която да ви помогне да разберете какво прави Исус за нас.
Имало някога един праведен съдия, който не вземал подкупи. Той бил справедлив. Честен. Една жена била хваната и доведена пред него. Наказанието, което трябвало да плати, било доживотен затвор или заплащане на огромна сума, която тя нямала.
Съдията я попитал: „Виновна ли сте или не?“
Тя отговорила: „Ваша светлост, не мога да излежа присъдата, не мога да платя парите. Моля Ви, смилете се над мен!“
Съдията казал: „Пак Ви питам: виновна ли сте или не, признавате ли?“
Накрая младата жена казала: „Да, Ваша светлост, виновна съм.“
Той казал: „Тогава платете цената – или доживотна присъда, или парите.“ И приключил делото.
Тя започнала да крещи и да плаче, но била отведена от съдебната зала в затвора. Съдията свалил тогата си и излязъл от залата. След това отишъл при ковчежника. Там той дал всичките пари, които притежавал, за да плати откупа за момичето. Защо? Защото много го обичал. То било негова дъщеря. И той откупил собствената си дъщеря с всичко, което притежавал.
Когато съдията сваля тогата си, той става като всеки друг човек. И точно това прави Исус. Той оставя рая, сваля робата на славата и става като всеки друг човек. И той умира за нас, така че нашите грехове да не ни осъждат повече и да не ни разделят вечно от Бога.
Всички пророци пророкуват, че Исус ще дойде и ще умре за греховете на света. Исус е единствената надежда човечеството да има вечен живот.
Връщайки се към историята за началото на Адам и Ева, Бог казва на Сатана, че потомството на жената ще смаже главата му и човечеството ще бъде изкупено. Смъртта и възкресението на Исус побеждават силата на Сатана. Исус побеждава греха, смъртта и разделението ни от Бог... нанасяйки смазващ удар върху Сатана.
Има само един Бог. Ето какво знаем, че е вярно за Бог:
Бог е вечен – той винаги е съществувал, съществува сега и винаги ще съществува.
Бог е свят – без вина, съвършен.
Бог е истина – думата му устоява винаги, непроменима, надеждно вярна.
Бог присъства – навсякъде, по всяко време.
Бог е могъщ – за силата му няма ограничение.
Бог е всезнаещ – той има пълно знание за всичко, винаги.
Бог е създател – няма нещо съществуващо, което да не е създадено от него.
Има само един Бог. И всичко горепосочено е вярно за него. Знаем това, защото Писанието ни разкрива, че то е истината за Бога. Той избира да изяви себе си на човечеството, да ни разкрие тази истина за себе си.
Писанието също ни разкрива, че Исус притежава същите тези характеристики като Бог. Както и Божият Дух. Нека да вземем за пример вечността.
Писанието казва за Исус: „То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“12
И също: „В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено“13
Но ако има само един Бог, как може и Исус да бъде Бог?
На Земята живеем в триизмерен свят. Всеки човек има височина, широчина и дълбочина. Двама души биха могли много да си приличат. Те могат да имат сходни интереси и професии. Но човек не може да бъде същият като друг човек. Те са отделни личности.
Бог обаче живее без ограниченията на триизмерната вселена. Той е дух. И Той е безкрайно по-сложен от нас. Ето защо Исус Синът може да бъде различен от Отец. И все пак да е същият.
Библията ясно говори за Бог Син, Бог Отец и Бог Свети Дух. Но тя също така ясно ни казва, че има само един Бог. Ако трябваше да използваме математическо уравнение, то нямаше да бъде 1+1+1=3. Щеше да бъде 1x1x1=1. Бог е един.
Исая казва: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“14. Емануил буквално означава „Бог е с нас“.
Исус казва, че да познаваме него е да познаваме Бог. Да видим него е да видим Бог. Да вярваме в него е да вярваме в Бог.
За да научите повече за живота на Исус и как доказва тези твърдения, моля прочетете статията: Отвъд сляпа вяра.
Има обаче още нещо за Бог, което трябва да знаете. Той ви обича и го е грижа за вас.
Исус казва: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.“15
Исус ни кани: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“16
За всички усилия да се опитваме да направим достатъчно за Бог... Исус ни предлага нова свобода. Ние изпитваме неговата любов и получаваме нова мотивация да бъдем угодни на Бога. Тя не е от страх, а от радост, че го познаваме.
Един от последователите на Исус, Павел, преживява това и казва:
„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“17
Ако искате да научите повече за това, което Исус ни предлага, моля прочетете: Отвъд сляпа вяра.
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) Матей 5:18 (2) Матей 24:35 (3) 2 Тимотей 3:16 (4) Исая 40:8 (5) 2 Коринтяни 13:1 (6) 1 Йоаново 1:1 (7) Битие 3:14,15 (8) Исая 53:1-6 (9) Исая 9:6 (10) Йоан 1:29 (11) Римляни 5:8 (12) Йоан 1:2,3 (13) Колосяни 1:15,16 (14) Исая 7:14 (15) Йоан 15:9-11 (16) Матей 11:28-30 (17) Римляни 8:38,39
