ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
Следната статия дава бърз поглед към живота на Исус Христос. Това са откъси от Евангелието на Йоан в Библията. Няма добавени коментари. Те ще ви дадат бърз и точен поглед към живота, смъртта и възкресението на Исус и защо животът му е от значение за вас.
Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.
Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?
Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето... та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
В началото бе Словото [Исус];
и Словото беше у Бога;
и Словото бе Бог.
То в начало беше у Бога.
Всичко това чрез Него стана;
и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
И светлината свети в тъмнината;
а тъмнината я не схвана.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
...имаше един човек болен от тридесет и осем години. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи? Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели. И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
Други казваха: Тоя е Христос.
Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.
Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка.
Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него... И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца... (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде)
Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски... като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
[Исус говори] Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете. В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас. Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.
Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.
Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми. Но това става и да се изпълни писаното в закона им слово, „Намразиха Ме без причина“.
[Исус говори] Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме... защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече:
Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти, според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал. А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си. Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение
Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.
Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
Отговориха Му: Исуса Назарянина.
Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон.
Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого, (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
Тогава Пилат взе Исуса и го би. И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.
Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът! А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!
Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.
Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?
Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне... А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Затова той им Го предаде да бъде разпнат.
И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.
След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм. А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.
И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.
Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.
След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой. И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба; и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба, и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
И те й казват: Жено, защо плачеш?
Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш?
Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
Казва й Исус: Марийо!
Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа.
А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
Научете повече за това, което ви предлага Исус: Отвъд сляпа вяра.
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Всички цитати са взети от Протестантска Библия.
