ТЪРСЕНЕ
За живота, търсенето
на смисъла и вярата…
на смисъла и вярата…
ТЪРСЕНЕ
Библията е написана в период от 1500 години от 40 автори. За разлика от други религиозни текстове, Библията говори за действителни свидетелски разкази на събития, места, хора и разговори. Историци и археолози многократно са потвърждавали автентичността ѝ.
Използвайки личния стил на писане и характера на писателите, Бог ни показва кой е той и какво означава да го познаваме.
Има едно основно послание, което предават всички 40 писатели на Библията: Бог, който е създал всички нас, желае да имаме връзка с него. Той ни призовава да го познаваме и да му вярваме.
Библията не само ни вдъхновява, тя ни обяснява живота и Бог. Тя не дава отговор на всички въпроси, които бихме могли да имаме, но на достатъчна част от тях. Тя ни показва как да живеем със смисъл и да бъдем милостиви. Как да се отнасяме към другите. Тя ни насърчава да разчитаме на Бога за сила, напътствие и да се радваме на любовта му към нас. Библията също ни казва как можем да имаме вечен живот.
Много различни доказателства подкрепят историческата точност на Библията, както и твърдението ѝ, че е вдъхновена от Бог. Ето няколко причини, поради които можете да вярвате на Библията:
Археолозите непрекъснато са откривали имената на държавни служители, царе, градове и празници, споменати в Библията – дори когато историците не са смятали, че такива хора или места съществуват. Например, Евангелието на Йоан ни казва, че Исус излекувал един куц мъж при къпалнята Витесда. Текстът дори описва петте ѝ притвора (пътеки), водещи до нея. Учените не мислели, че къпалнята съществува, докато археолозите не я намерили на 12 метра под земята, цялата с петте ѝ притвора.1
В Библията има огромно количество исторически детайли, така че не всичко, споменато там, е намерено с помощта на археологията. Въпреки това, нито една археологическа находка не е в противоречие с това, което е записано в нея2.
В контраст на това, новинарският репортер Лий Стробъл коментира „Книгата на Mормон“: „Археологията многократно не е успяла да потвърди твърденията ѝ за събития, които (предполага се) са се случили много отдавна в Америка. Спомням си, когато изпратих запитване до Института „Смитсониън“ за това дали има доказателства, които да подкрепят твърденията на мормонството, само за да бъда недвусмислено уведомен, че археолозите му смятат, че „няма пряка връзка между археологията на Новия свят и предмета на книгата“. Археолозите никога не са открили градовете, хората, имената или местата от „Книгата на Mормон“3.
Много от древните места, споменати от Лука, в книгата Деяния на апостолите в Новия Завет, са идентифицирани чрез археологията. „Като цяло, Лука споменава 32 държави, 54 града и 9 острова без грешка“4.
Археологията също така опровергава много необосновани теории за Библията. Пример за това е теория, все още преподавана в някои колежи и днес, която твърди, че Моисей не би могъл да напише Петокнижието (първите пет книги от Библията), защото писмеността не е съществувала по това време. Тогава археолозите открват „Законника на Хамураби“. „Изписан е с клиновидни знаци и съдържа подробно законите на Хамураби. Бил ли е писан след Моисей? Не! Писан е преди Моисей; и не само това, писан е дори преди Авраам (2000 г. пр. Хр.). Предхожда писанията на Моисей с най-малко три века.“5
Археологията непрестанно потвърждава историческата точност на Библията.
Списък на някои от най-значимите археологически открития, свързани с Библията
| Археологическо откритие | Значимост |
| Таблички от Мари | Над 20 000 клинописни таблички, датиращи от времето на Авраам, които обясняват много от патриархалните традиции от Битие. |
| Таблички от Ебла | Над 20 000 клинописни таблички, много от които съдържащи закон, подобен на Второзаконие. 5-те града (Содом, Гомора, Адма, Цевоим и Сигор) в Битие 14, смятани досега за измислени, са идентифицирани. |
| Таблички от Нузи | Описват обичай от 14-ти и 15-ти век, който е паралелен с патриархалните свидетелства за прислужнички да износват деца на бездетни жени. |
| Законник на Хамурапи | Доказва, че писмеността и писаните закони са съществували 3 века преди Моисеевия закон. |
| храмът в Карнак, Египет | Позовава Авраам през 10-ти век пр. Хр. |
| Законник на Ешнуна (ок. 1950 пр.Хр.); Законник на Липит-Ищар (ок. 1860 пр.Хр.); Кодекс Хамурапи (ок. 1700 пр. Хр.) | Показват, че законите на Петокнижието не са твърде сложни за този период. |
| Таблички от Рас Шамра | Предоставят информация за ивритската поезия. |
| Писмата от Лахис | Описват нахлуването на Навуходоносор в Юдея и дават представа за периода по времето на Еремия. |
| Печат на Годолия | Споменава Годолия, за когото се говори в 4 Царе 25:22. |
| Цилиндър на Кир | Потвърждава библейското описание на указа на Кир да позволи на евреите да възстановят храма в Иерусалим (виж 2 Летописи 36:23; Ездра 1:2-4). |
| Стела на Меша | Дава информация за Амрий, шестият цар на Израел. |
| Черният обелиск на Салманасар III | Илюстрира как Ииуй, цар на Израел, е трябвало да се предаде на асирийския цар. |
| Летописите на Сенахериб | Съдържат асирийски текстове, описващи нападението на Иерусалим от Сенахериб по времето на Езекия, цар на Израел. |
| Предишни обвинения от критиците | Отговорени чрез археологията |
| Моисей не би могъл да напише Петокнижието, тъй като е живял преди създаването на писмеността. | Писмеността е съществувала векове преди Моисей. |
| Ур - родният град на Авраам не съществува. | Ур е открит. Една от колоните имала надпис - „Аврам“ |
| Градът Петра, построен от твърда скала, не съществува. | Градът Петра е открит. |
| Историята за падането на Йерихон е мит. Този град никога не е съществувал. | Градът е намерен и разкопан. Установено е, че стените са паднали точно по начина, описан от библейския разказ. |
| Хетите не са съществували. | Стотици сведения за хетската цивилизация са били открити. |
| Валтасар не е истински цар на Вавилон; той не е намерен в записките. | Табличките от Вавилония описват царуването на този корегент и син на Набонид. |
Някои хора си мислят, че Библията е преведена „толкова много пъти“, че е станала изопачена в различните етапи на превода. Ако преводите са направени от други преводи, тогава щяха да имат право. Но преводите всъщност са направени директно от оригиналните гръцки, ивритски и арамейски текстове, въз основа на хиляди древни ръкописи.
Достоверността на Стария Завет, който имаме днес, е потвърдена от археологическо откритие през 1947 г., когато археолозите открили „Ръкописите от Мъртво море“ край днешния Западен бряг в Израел. „Ръкописите от Мъртво море“ съдържали текстове от Стария Завет, датиращи 1000 години преди всички ръкописи, намерени досега. При сравнение на ръкописите, които били намерени до този момент, с тези от 1000 години по-рано, има сходство на 99,5%. Останалите 0,5% разлики са в правописни грешки и в структурата на изреченията, без да променят смисъла им.
А относно Новия Завет - това е най-надеждният древен документ на човечеството.
Всички древни ръкописи са написани на папирус, който не е имал голям срок на годност. Затова хората са разпространявали копия от оригинала, за да се запази посланието и да се разпространи сред хората.
Малко са хората, които се съмняват в произведението на Платон - „Държавата“. То е класика, написана през ок. 380 г. пр. Хр. Най-ранните копия, които имаме от него, датират от 900 г. сл. Хр., което е 1300 години по-късно от времето, когато е написано. Съществуват само седем копия от него.
„Записки за Галската война“ на Юлий Цезар са написани през ок. 100-44 пр. Хр. Копията, които имаме днес, датират 1000 години след написването им. Имаме 10 копия от тях.
Когато става въпрос за Новия Завет, написан между 50-100 сл. Хр., има повече от 5000 копия. Всички те са написани в рамките на 50-225 години от написването на оригинала. Освен това, когато става въпрос за Писанието, книжниците (монаси) са били педантични в копирането на оригинални ръкописи. Те проверявали и препроверявали текстовете, за да са сигурни, че напълно си съвпадат. Това, което новозаветните писатели първоначално написали е запазено по-добре от всеки друг древен ръкопис. Можем да бъдем по-сигурни за това, което четем за живота и думите на Исус, отколкото сме сигурни за произведенията на Юлий Цезар, Платон, Аристотел и Омир.
Натиснете тук, за да сравните Новия Завет с други древни текстове.
Сравнение на Новия Завет с други древни текстове*
| Автор | Книга | Време на написване |
Най-ранно копие |
Времеви интервал между тях |
Брой копия |
| Омир | Илиада | 800 г. пр. Хр. | ок. 400 г. пр. Хр. | ок. 400 г. | 643 |
| Херодот | История | 480-425 г. пр. Хр. | ок. 900 г. сл. Хр. | ок. 1,350 г. | 8 |
| Тукидид | История | 460-400 г. пр. Хр. | ок. 900 г. сл. Хр. | ок. 1,300 г. | 8 |
| Платон | 400 г. пр. Хр. | ок. 900 г. сл. Хр. | ок. 1,300 г. | 7 | |
| Демостен | 300 г. пр. Хр. | ок. 1100 г. сл. Хр. | ок. 1,400 г. | 200 | |
| Юлий Цезар | Записки за Галската война | 100-44 г. пр. Хр. | ок. 900 г. сл. Хр. | ок. 1,000 г. | 10 |
| Тацит | Анали | 100 г. сл. Хр. | ок. 1100 г. сл. Хр. | ок. 1,000 г. | 20 |
| Плиний Стари | Естествена история | 61-113 г. сл. Хр. | ок. 850 г. сл. Хр. | ок. 750 г. | 7 |
| Нов Завет | 50-100 г. сл. Хр. | ок. 114 г. сл. Хр. (от части) ок. 200 г. сл. Хр. (книги) ок. 325 г. сл. Хр. (целия Нов Завет) |
ок. 50 г. ок. 100 г. ок. 225 г. |
5366 | |
*McDowell, Josh. The New Evidence that Demands a Verdict (Thomas Nelson Publishers, 1999), p. 55.
Четирима от авторите на Новия Завет са написали биография за живота на Исус. Те са наречени четирите Евангелия, първите четири книги на Новия Завет. Когато историците опитват да разберат дали една биография е надеждна, те питат: „Колко други източници дават същите сведения за този човек?“
Ето как става това. Представете си, че събирате биографии за президента Джон Кенеди. Можете да намерите много биографии, описващи семейството му, президентството му, справянето му с Кубинската криза. Що се отнася до Исус, имаме ли множество биографии, които свидетелстват за сходни факти за живота му? Да. Ето една извадка от факти за Исус и къде можете да намерите съответния факт, записан във всяко от Евангелията:
| Матей | Марко | Лука | Йоан | |
| Исус е роден от девица | 1:18-25 | - | 1:27, 34 | - |
| Роден е във Витлеем | 2:1 | - | 2:4 | - |
| Живял е в Назарет | 2:23 | 1:9, 24 | 2:51, 4:16 | 1:45, 46 |
| Исус е кръстен от Йоан Кръстител | 3:1-15 | 1:4-9 | 3:1-22 | - |
| Исус е вършел чудеса и лекувал | 4:24 и др. | 1:34 и др. | 4:40 и др. | 9:7 |
| Исус е ходел по вода | 14:25 | 6:48 | - | 6:19 |
| Нахранил е пет хиляди души с 5 хляба и 2 риби |
14:7 | 6:38 | 9:13 | 6:9 |
| Исус е поучавал обикновените хора | 5:1 | 4:25, 7:28 | 9:11 | 18:20 |
| Прекарвал е време със социално нежеланите хора | 9:10, 21:31 | 2:15, 16 | 5:29, 7:29 | 8:3 |
| Оспорвал е религиозните водачи | 15:7 | 7:6 | 12:56 | 8:1-58 |
| Религиозните водачи направили заговор да Го убият | 12:14 | 3:6 | 19:47 | 11:45-57 |
| Те предали Исус на римляните | 27:1, 2 | 15:1 | 23:1 | 18:28 |
| Исус е бил бичуван | 27:26 | 15:15 | - | 19:1 |
| Исус е бил разпънат на кръст | 27:26-50 | 15:22-37 | 23:33-46 | 19:16-30 |
| Исус е бил погребан в гроб | 27:57-61 | 15:43-47 | 23:50-55 | 19:38-42 |
| Исус е възкръснал от мъртвите и се явил на последователите си |
28:1-20 | 16:1-20 | 24:1-53 | 20:1-31 |
Две от евангелските биографии са написани от апостолите Матей и Йоан - мъже, които познават Исус лично и пътуват с него в продължение на повече от три години. Другите две книги са написани от Марко и Лука, близки сътрудници на апостолите. Тези автори са имали пряк достъп до фактите, които са записали. По това време все още е имало живи свидетели, които са чули думите на Исус, видели са как лекува хората и как върши чудеса.
Затова ранната църква приема четирите евангелия, понеже те се съгласяват с онова, което е било общоизвестно за живота на Исус.
Всяко от Евангелията се чете като фактологични сведения за всекидневни събития, всяко от своята гледна точка. Описанията са уникални за всеки от авторите, но фактите са в съответствие.
Натиснете тук, за да видите пример с едно от Евангелията.
Пример с написаното в едно от Евангелията
Евангелията са представени като факти - така, както са се случили. Дори разказите за чудесата на Исус са написани без преувеличаване или мистицизъм. Един типичен пример е свидетелството на Лука в глава 8, където Исус връща едно малко момиченце обратно към живота. Обърнете внимание на детайлите и яснотата в сведенията му:
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му; защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране.
И когато отиваше, народът Го притискаше. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]? Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
Подобно на другите свидетелства за изцелението на хора от Исус, това e особено достоверно. Ако беше измислица, има части от него, които биха били написани по различен начин. Например, в едно измислено свидетелство няма да има прекъсване, при което да се случи нещо друго. Ако беше измислица, хората в траур не биха се присмивали на изказването на Исус; може би биха били ядосани, обидени, но не биха се присмяли. И ако беше измислица, не би ли Исус наредил на родителите да се успокоят? Бихме очаквали изцелението да създаде един велик момент. Но реалният живот не винаги е гладък. Има прекъсвания. Хората реагират странно. И Исус е имал Своите причини да пожелае родителите да не говорят за това.
Най-добрият тест за достовереността на Евангелията е да ги прочетем сами. Те сведения за реални събития ли са, или измислица? Ако са истинни, тогава Бог е разкрил Себе Си към нас. Исус е дошъл, живял, поучавал, вдъхновявал и дал живот на милиони хора, които са прочели Неговите думи и за живота му. Мнозина са счели думите на Исус, записани в Евангелията, за надеждни и верни: "Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно." (Йоан 10:10)
В ранните години след смъртта и възкресението на Исус не е имало явна необходимост от писмени биографии за него. Хората, живеещи в района на Йерусалим, били свидетели на Исус и били добре запознати с неговото служение6.
Въпреки това, когато благовестието за Исус се разпространява извън Йерусалим и очевидците вече не са достъпни, тогава настъпила нуждата от писмени свидетелства, за да научат и останалите за живота и служението на Исус.
Ако искате да научите повече за Исус, тази статия ще ви даде добро обобщение за живота му: Отвъд сляпа вяра.
Ранната църква приема книгите на Новия Завет почти веднага след като са написани. Вече споменахме, че писателите са били приятели на Исус или негови близки последователи - мъже, на които Исус е поверил ръководенето на ранната църква. Писателите на евангелските текстове Матей и Йоан са едни от най-близките последователи на Исус. Марко и Лука придружават апостолите, което значи, че са могли да чуят свидетелството на апостолите за живота на Исус.
Другите новозаветни писатели също имат непосредствена връзка с Исус: Яков и Юда са доведени братя на Исус, които първоначално не вярват в него. Петър е един от 12-те апостоли. Павел в началото е яростен противник на християнството и член на религиозната управляваща класа, но става ревностен последовател на Исус, убеден, че Исус е възкръснал от мъртвите.
Сведенията в книгите на Новия Завет съответстват с това, което хиляди очевидци са видели с очите си.
Когато други книги са написани стотици години по-късно, не е било трудно за църквата да разбере, че са фалшиви. Например, евангелието на Юда е написано от гностическа секта през ок. 130-170 сл. Хр., дълго след смъртта на Юда. Евангелието на Тома, написано през ок. 140 сл. Хр., е друг пример за фалшиво писание, погрешно носещо името на апостола. Тези и други гностически евангелия са в противоречие с познатото учение на Исус и на Стария Завет и често съдържат многобройни исторически и географски грешки7.
През 367 сл. Хр. Атанасий официално направил списък с 27 новозаветни книги (същия списък, който имаме днес). Скоро след това Йероним Блажени и Августин разпространяват същия този списък. Тези списъци обаче не са били необходими за по-голямата част от християните. Като цяло, църквата вече била признала и използвала същия списък с книги от първи век сл. Хр.
Понеже църквата се разраства извън пределите на гръцко-говорящите земи и е трябвало да преведе Писанията, а отцепнически секти продължавали да се появяват със свои собствени свети книги, то от първостепенно значение било изготвянето на окончателен списък.
Не само че имаме добре запазени копия на оригиналните ръкописи, но също така имаме свидетелства от еврейски и римски историци.
Евангелията свидетелстват, че Исус от Назарет извършва много чудеса, бил е убит от римляните и възкръсва от мъртвите. Много древни историци потвърждават библейските свидетелства за живота на Исус и неговите последователи:
Корнелий Тацит (55 - 120 г. сл. Хр.), историк от римско време, смятан за един от най-точните историци на древния свят8. Един откъс от Тацит ни казва, че римският император Нерон е „причинил най-изтънчените мъченията на една класа... наречена християни. Христос, от когото се именуват, претърпял прекомерното наказание по време на царуването на Тиберий, в ръцете на един от нашите прокуратори, Понтий Пилат“9.
Йосиф Флавий, еврейски историк (38 – 100 г. сл. Хр.), писал за Исус в произведението си „Юдейски древности“. От Йосиф „научаваме, че Исус бил мъдър човек, направил изненадващи подвизи, поучавал е много хора, придобил последователи измежду юдеи и гърци, смятан е за Месията, бил обвинен от еврейските водачи, бил осъден да бъде разпънат от Пилат и се смята, че е възкръснал.“10
Светоний, Плиний Млади и Талус също са писали за християнското богослужение и гонение, което е в съответствие с Новия Завет.
Дори еврейският Талмуд, който не е пристрастен към Исус, се съгласява за основните събития от живота му. От Талмуда „научаваме, че Исус е бил заченат извън брака, събирал е ученици, изказал е богохулни твърдения за себе си и е вършел чудеса, но тези чудеса се приписват на магьосничество, а не на Бога.“11
Това е забележителна информация, считайки, че повечето древни историци се фокусират върху политическите и военните лидери, а не върху неясни равини от далечни провинции на Римската империя. И все пак, древните историци (евреи, гърци и римляни) потвърждават основните събития, които са представени в Новия Завет, въпреки че те самите не са били вярващи.
Да. За да има вярата истинска стойност, тя трябва да се основава на факти. Ето защо: Ако летите за Лондон, най-вероятно ще имате вяра, че самолетът ще бъде зареден с гориво и е в изправност, че пилотът е обучен и че на борда няма да има терористи. Само че не вярата ви ще ви отведе до Лондон. Вярата ви е от полза докато се качите на самолета. Но това, което ще ви откара до Лондон, е благонадеждността на самолета, пилота и т.н. Може да разчитате на добрия си опит от последните полети, но добрият ви опит не би бил достатъчен, за да ви откара до Лондон. Важен е обектът на вашата вяра – а той надежден ли е?
Дали Новият Завет е вярно, надеждно представяне на Исус? Да. Можем да се доверим на Новия Завет, защото той има огромна фактологична подкрепа. Тази статия покри следните точки: историците са единодушни, археологията е единодушна, четирите евангелски текста са в съгласие, запазването на копия от текстовете е забележително, има изключителна точност в преводите. Всичко това дава солидна основа да вярваме, че това, което четем днес е онова, което истинските автори са написали и преживяли.
Йоан, един от писателите го обобщава добре:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.“12
Можете да се запишете за изучаване на Евангелието на Йоан по имейл. Натиснете тук.
| ► | Как мога да познавам Бог? |
| ► | Имам въпрос… |
Източници: (1) Strobel, Lee. The Case for Christ (Zondervan Publishing House, 1998), p. 132. (2) Известният еврейски археолог, Нелсън Глюк, написал: „Може категорично да се заяви, че никое археологическо откритие никога не е противоречало с библейска препратка.“, цитиран от Джош Макдауъл. (3) Strobel, p. 143-144. (4) Geisler, Norman L. Baker Encyclopedia of Christian Apologetics (Grand Rapids: Baker, 1998). (5) McDowell, Josh. Evidence That Demands a Verdict (1972), p. 19. (6) виж Деяния на апостолите 2:22, 3:13, 4:13, 5:30, 5:42, 6:14 и др. (7) Bruce, F.F. The Books and the Parchments: How We Got Our English Bible (Fleming H. Revell Co., 1950), p. 113. (8) McDowell, Josh. The New Evidence that Demands a Verdict (Thomas Nelson Publishers, 1999), p. 55. (9) Tacitus, A. 15.44. (10) Wilkins, Michael J. & Moreland, J.P. Jesus Under Fire (Zondervan Publishing House, 1995), p. 40. (11) Пак там (12) Йоан 20:30,31
