Кой 2

Това е продължение на Кой.

Това е последната част от серията, която започна с Нищо ли е нямало преди?, последвана от Нещо и след това - Кой. Основните насоки в тези проучвания са:

1. Абсолютно Нищо никога не е съществувало. Ако е съществувало, то тогава не би имало нищо и сега. Но Нещо Друго съществува. Вие например.
   
   
2. След като Абсолютното Нищо не е съществувало, тогава е имало време, в което нещо все пак винаги е съществувало. Това нещо го нарекохме Вечно Нещо. Вечното Нещо няма начало и край, няма нужди, които самò по себе си да не може да посрещне, способно е да направи всяко възможно нещо, което може да се направи, и винаги ще бъде превъзходно над всичко, което създава.
   
   
3. Вечното Нещо не е машина, контролирана или управлявана от никоя външна сила. И Вечното Нещо не би създало нищо поради необходимост, понеже няма нужди. Следователно, ако то произведе Нещо Друго, трябва да е защото така е решило. Това означава, че Вечното Нещо има воля; следователно, то е личност. Оттук следва, че Вечното Нещо всъщност трябва да е Вечният Някой (или Някои).

В този ред на мисли, какво можем да научим за Вечното Нещо, освен това, което вече е установено за него? (Тук е необходимо да преминем от „то“ в „тя“ или „той“, защото Вечното Нещо всъщност е Вечният Някой. Избрали сме „той“, но полът не е предмет на дискусия тук).

След като Вечният Някой няма нужди, които да не може да задоволи сам, той може да съществува без специална среда, понеже е съществувал, когато, освен него, нищо друго не е съществувало. Всяка среда би била извън него и от това следва, че би трябвало да бъде създадена. Но всичко, което съществува, е само той.

Следователно се оказва, че Вечният Някой е превъзходен над всичко. Това означава, че той може да съществува извън времето и пространството, понеже не е зависим от нито едно от двете. Той е съществувал вечно, затова е извън времето. И той съществува без да се нуждае от специална среда, затова е извън пространството.

Понеже е превъзходен и независим от времето и пространството, е възможно този Вечен Някой да бъде невидим. Само онова, което заема пространство, е видимо. Ако нещо е извън пространството, как може да бъде видяно? Така че Вечният Някой е най-вероятно невидим и може да съществува без никакво тяло или форма.

Но заради дискусията, нека предположим, че Вечният Някой реши да произведе Нещо Друго, или по-скоро - Някой Друг. Вечният Някой решава да произведе Някой Друг, който е като него в известен смисъл. И подобно на него, Някой Друг има самосъзнание, което е необходим аспект от това да имаш воля. Така че този Някой Друг има същност и воля.

Какво можем да кажем за този Някой Друг? И този Някой Друг ли ще бъде извън времето? Не, Някой Друг няма как да е съществувал вечно. Някой Друг ще има начало и така ще е обвързан с времето.

Припомнете си, че всичко, което Вечният Някой създава, е по-нисше по отношение на време и пространство. Това не може да се избегне по никакъв начин. Така че дори и Някой Друг да съществува вечно в бъдещето, той все пак ще има начало във времето. Всъщност, неговата времева линия ще попада в [безкрайната] времева линия на Вечния Някой.

Какво ще кажете за пространството? Този Някой Друг ще бъде ли органичен по отношение на пространството? Да. Само Вечният Някой може да съществува без каквато и да е среда. Някой Друг ще има нужда от среда, за да съществува, но каква? Помислете за пространството като време. Този Някой Друг съществува във времевата линия на Вечния Някой. По подобен начин Някой Друг ще съществува в „пространствената линия“ на Вечния Някой.

Вечният Някой надхвърля пространството. Следователно, както е навсякъде във времето, той може да е и навсякъде в пространството. Затова, когато Някой Друг бива създаден, той ще съществува във времето и пространството на Вечния Някой.

Сега имаме Вечния Някой и Някой Друг, но имаме и проблем. Този Някой Друг не може да вижда Вечния Някой, защото Вечният Някой надхвърля пространството. Той не стои в пространството.

Така че Някой Друг не може да открие Вечния Някой. Тогава какво трябва да направи този Вечен Някой ако иска да бъде открит от този Някой Друг? Той трябва да се „смали“. Нужен е някакъв вид смаляване, но възможно ли е това?

Запомнете, всичко, което може да се създаде, може да се създаде само чрез Вечния Някой. Възможно ще е той да бъде открит от Някой Друг, но само ако се „смали“. Как?

В нашия свят ние можем да „доловим“ присъствието на някого, когато го видим, помиришем, докоснем, вкусим и чуем. Ако Вечният Някой е дал на Някой Друг възможността да вижда и чува например, Вечният Някой ще може (1) да се появи във видима форма, (2) да говори с Някой Друг или (3) да прави и двете едновременно. Това ще са начини за „смаляване“, така че Вечният Някой да може да се разкрие пред Някой Друг.

Не забравяйте, че Някой Друг е създаден. Следователно, Някой Друг е зависим от времето и пространството. Каквато и да е направата му (природата му), той ще може да бъде „доловен“ във времето и пространството. Следователно, всичко, което Вечният Някой трябва да направи, е да приеме формата, която ще даде на Някой Друг. Това е начин да направи себе си доловим.

Но възниква следният въпрос – ако Вечният Някой се смали, за да бъде открит, това всичко ли е от този Вечен Някой? Не! Трябва да има още за него, което той не е разкрил за себе си. Той може да разкрие много за себе си, но цялата негова същност – той в своето превъзходство – не може да бъде напълно познат или разбран от Някой Друг.

Интересното е, че сценарият, описан по-горе, е точно това, което виждаме в Библията. Ние сме като Някой Друг. Ние сме зависими от времето и пространството. Бог обаче е Вечният Някой. И той се „смалява“ в личността на Исус Христос. За да разберете повече, вижте по-долу…

1. Бог е Вечният Някой. Той винаги е съществувал и ще продължи да съществува винаги.

„Преди да се родят планините, и да си дал съществувание на земята и вселената, от века и до века Ти си Бог.“ (Псалми 90:2)

„Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.“ (Исая 40:28)

„Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мене няма Бог.“ (Исая 44:6)

„Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар.“ (Йеремия 10:10)

„Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“ (Йоан 8:58)

„Исус Христос е същият вчера, днес и до века.“ (Евреи 13:8)

„Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.“ (Откровение 1:8)

„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.“ (Откровение 22:13)

2. Бог е невидим.

„Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ (Йоан 1:18)

„Бог е Дух.“ (Йоан 4:24)

„А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове.“ (1 Тимотей 1:17)

„...Блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види.“ (1 Тимотей 6:15, 16)

3. Бог може да бъде навсякъде и въпреки това е отделен от нас.

„Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там!“ (Псалми 139:7)

„Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко; и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и той да не е далеч от всеки един от нас.“ (Деяния 17:24-27)

4. Всичко, което може да се направи, се прави чрез Бог.

„Има ли нещо невъзможно за Господ?“ (Битие 18:14)

„Нашият Бог е на небесата. Всичко, което е поискал да направи, го е направил.“ (Псалми 115:3)

„Аз съм възвестил отначало бъдещето и предварително онова, което още не е станало. Аз казвам: Моето решение ще се сбъдне и ще извърша всичко, което пожелая.“ (Исая 46:10)

„...За Бога всичко е възможно.“ (Матей 19:26)

„Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ (Лука 1:37)

5. Възможно е за Бог да се „смали“. Той може разкрие себе си като приеме човешки образ.

„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог… И Словото стана плът и живя между нас.“ (Йоан 1:1, 1:14)

„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота - (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам).“ (1 Йоан 1:1,2)

„В Него [Исус Христос], Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“ (Колосяни 1:15,16)

„Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество…“ (Евреи 1:3)

„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:5-8)

6. Когато Бог се „смалява“, това не е всичко от него, но въпреки това той продължава да бъде себе си.

„...Отец е по-голям от Мене.“ (Йоан 14:28)

„Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30)

„...Който е видял Мене, видял е Отца.“ (Йоан 14:9)

Бихте ли искали да познавате този Бог? Ако да, научете как…

►	Как мога да познавам Бог?
►	Имам въпрос…